Политическият анализатор Давид Леви пред „БАНКЕРЪ“ – част II
Г-н Леви, да погледнем историята около Ивицата Газа в дълбочина. Фактите са леснодостъпни и не е проблем всеки, който се интересува, да се снабди с тях. Въпросът е да прогледнем в дълбочина. По-напред обаче да маркираме един нашенски проблем: държавният ни глава, когато даваше изявление след онзи импровизиран Съвет за национална сигурност, на няколко пъти сбърка „Хизбула“ с „Хамас“. Ако беше веднъж, най-вероятно щеше да бъде лапсус, но то не беше.
– Това показва неговото ниво на компетентност по въпроса.
На всичкото отгоре между „Хизбула“ и „Хамас“ има една вътрешно-мюсюлманска принципна разлика, защото едните са шиити, а другите – сунити.
– Да, така е, макар че „Хамас“ не са само сунити. Докато „Хизбула“ са абсолютно шиитска организация, в „Хамас“ има и шиити, и сунити. Като цяло, по-голямата част от населението на Газа и на Западния бряг (т.е. на Юдея и на Самария) са сунитски араби. Но, заради интересите на Иран, все по-голяма част от „Хамас“ преминават към шиитския ислям.
Всеки, който е попрочел малко повече, знае – те са ирански продукти. Два факта обаче впечатляват през последните няколко дни. Въпросът е каква симптоматика вадим от тях? Първо – защо толкова бавно се сформира военният кабинет в Израел? И второ – защо Египет, много изненадващо поне за мен, отказва да приеме палестински бежанци?
– Това с Египет е нещо, което има своите исторически корени. Още по време на преговорите преди така наречения Кемп Дейвидски мир (1979 г.) е имало желание от израелска страна с връщането на Синай, на Египет да бъде върната и територията на Газа, т. Нар. Ивица. Тогавашният президент на Египет – Ануар Садат – обаче отказва. И това е било deal breaker, т.е. бил е готов дори да прекрати преговорите. Явно е осъзнал навреме каква бомба със закъснител представлява Газа. Геополитиката е сложна наука и, за да вземе човек правилното решение, трябва да има предвид много фактори. За съжаление правилното решение в онзи случай е било взето от Ануар Садат, а не от Израел. Хиляди човешки животи са загубени заради това решение, а в палестинската пропаганда все още се говори за блокадата на Ивицата Газа от страна на Израел.
Вижте втора част от интервюто с Давид Леви:
Затворът на открито, както го наричат.
– Да, Ивицата Газа се нарича най-големия затвор, но никой не взима предвид 30-километровата граница с Египет. Има един град Рафах, който е разделен на две части – едната е в Газа, а другата – в Египет. Между тези две части има портал. Аз съм служил на този портал и съм го отварял и затварял.
Това е допълнителен Ваш личен опит – служил сте и в израелската, и в българската армия.
– Да.
Сега обаче – от чисто хуманна и хуманитарна гледна точка – правилен ли е ходът на Египет да не приема палестински бежанци в тази ситуация?
– От тяхна вътрешнополитическа гледна точка, това е правилен ход. Защото изсипването на една огромна маса хора от Газа в Синайския полуостров, което не е същинският Египет, а територия без оръжия – по силата на мирните договори с Израел. Става дума за 2000 километра без египетска армия и за граница, която изобщо не се пази от въоръжени египтяни. С други думи – вероятността по-радикалните бежанци да постигнат някакво обединение със съществуващите на Синайския полуостров крайно фанатични формирования, е много голяма.
В тази ситуация египтяните няма ли да бъдат обвинени в политически егоизъм и да съсипят авторитета си в Арабския свят?
– По-скоро не, защото в Арабския свят обичта към палестинския народ е по-скоро декларативна. Де факто тя не съществува, няма я. И това много ясно си пролича сега. Лакмусът е начина, по който реагираха различните арабски страни, особено от сунитския арабски свят. За неподготвеното око тези реакции могат да изглеждат като изключително антиизраелски и пропалестински, но – в сравнение с реакциите им в предишни конфликти в региона – днес те са много по-умерени, даже по-хладни. Всъщност, те са признак за някаква доста сериозна промяна в позициите им. Имам предвид Саудитска Арабия, на Обединените арабски емирства, на Кувейт, на Катар и т.н. и те са исторически обусловени. Мога да дам пример с Кувейт – завладяването на Кувейт през 1990 г. от Саддам Хюсеин. Тогава палестински групи са били сред най-големите мародери, които са били допуснати там от Саддам Хюсеин и след изтеглянето им и възстановяването на независимостта на Кувейт те там вече не са много обичани.
Ходът на „Хамас“ не е ли самоубийствен?
– Със сигурност е самоубийствен.
Това търсен ефект ли е, или ще бъде „просто резултатът“ от необяснимото действие?
– Мисля, че това е опит на Иран, някакъв вид лакмус. Те имат доста такива организации и това е тестване на Израел – докъде може да стигне този път.
Тоест – „Хамас“ са жертвена фигура.
– Да, жертвен агнец е. Те са няколко хиляди души и от тях не се интересуват особено. При джихад човешкият живот няма никакво значение. Но реакцията на Израел е изключително важна от гледна точка на Европа и на целия цивилизован свят. Защото – да не забравяме – в Европа 8-10 млн. бежанци мюсюлмани, които със сигурност са формирали не малко спящи клетки на различни терористични организации. Всъщност, точно това е теста – ако Израел се провали и не успее да накаже „Хамас“, т.е. не унищожи или не пречупи групировката, това ще бъде знак, че всички спящи клетки в Европа могат да правят каквото си поискат. Могат да се активират, не дай Боже, в Брюксел или в Париж, в Лондон или във всяка друга европейска столица, в която има цели квартали, населени с мюсюлмански бежанци. Така че подкрепата на цивилизования свят към Израел – особено в тази ситуация – не е някакъв алтруизъм и някаква любов към еврейския народ, а практичен и прагматичен подход към собствената сигурност.
И тук изплува интересът на Кремъл?
– Преди да говорим за интереса на Кремъл, бих искал да се върна на предишния Ви въпрос: какво ще стане в Газа и дали победата на Израел наистина не е сигурна? Естествено, че Израел може да смаже Газа доста бързо и много лесно, но…
По-бързо, отколкото онази 6-дневна война в края на 60-те години на миналия век?
– Да, но днес въпросът е на каква цена може да бъде извоювана победата. От гледна точка на цивилните жертви, това ще е пирова победа, защото подкрепата на западния свят към Израел като жертва на агресия, ще започне да ерозира и ще се стопи за две-три седмици. Само трябва да се появят снимките „от местопрестъплението“ и пропагандната машина да завърти на пълни обороти, така че никой да не се интересува тези снимки от Газа ли са, истински ли са, или са фотомонтажи. Всичко ще мине под общия знаменател „Цивилни жертви от Газа“.
Това е може би е крайната цел на Иран – да предизвика огромна хуманитарна криза и обвинения за престъпления срещу човечеството.
– Естествено. И, ако успее да спре Израел, тогава вече могат да бъдат активирани и терористичните клетки в Европа.
„Хизбула“ ще се намеси ли активно в играта?
– Не бих казал, че това е въпрос за един милион долара, но е въпрос за хиляди човешки животи. Най-вероятно, ако проявят капка здрав разум, в което силно се съмнявам, и разберат посланието на американските самолетоносачи срещу бреговете на Израел и на Ливан, няма да се намесят. Засега кротуват и… също тестват. Пада ракета тук, снаряд там, след което те казват „Не, не сме ние!“ Израелската армия реагира изключително остро и изключително агресивно на тези дребни атаки – с бомбардировки над бази на „Хизбула“ в Южен Ливан, което е и правилният подход. Защото в Близкия изток най-голямата грешка е да проявиш слабост и да проявиш хуманност. Тъжно е, но е факт – всяка проява на хуманност или на политическа далновидност се тълкува като слабост, която трябва да бъде наказана веднага.
Сега стигаме до най-интересната част от въпроса за човек, когото Вие лично много добре познавате – Бенямин Нетаняху.
– Познавам го в служебно качество. По никакъв начин не съм бил част от неговия кръг.
Не, не говоря за някакви задълбочени лични отношения, но Вие сте участвали в преговори, превеждали сте му.
– Да, бил съм му преводач.
Възможно ли е сегашната ситуация и при прегряването и на емоционалните страсти да тласне Израел – с участието на Нетаняху – към някакъв вид теокрация? Както в Иран се случи, но в съвсем друг план, разбира се. Възможно ли е Израел да сложи черта на либерализма и да се оттласне в тази посока?
– Това е целта и мечтата на не малко партии и партийки от неговата коалиция. Според мен обаче на този етап това е напълно невъзможно, защото механизмите на демократичното общество в Израел са изключително силни. Видяхме през последните месеци какви демонстрации имаше – ежедневни, ежеседмични. И то заради нещо много по-безболезнено – ерозиране на демократичните институции и нарушаване на демократичния баланс. Никаква теокрация не е възможна, защото израелското общество е достатъчно устойчиво и достатъчно силно, за да не го позволи.
И последен въпрос: анализатори наричат „лъжата на десетилетието“ хипотезата, че Нетаняху е бил предупреден за атаката на „Хамас“, но не е направил нищо. Какви са шансовете това да бъде доказано?
– Ако се окаже, че е бил предупреден и не е предприел необходимите действия, това със сигурност означава политическа смърт. Но аз се съмнявам, че е бил предупреден. От малко по-подробната информация, която излиза буквално в последните часове и продължава да се изяснява, става ясно, че е имало среднощно обаждане на 6 срещу 7 октомври (петък срещу събота) от египетските служби към израелските служби на сигурност, но не е ясно какво точно е казано. Казано е „нещо се случва“ и започва някакъв процес от израелска страна, който е довел до събуждането посред нощ на няколко от водещите фигури на военно ниво. Доколкото излезе информация, в 6 часа сутринта е бил последният им разговор – последното им съвещание, на което те са решили да оставят нещата за 8 часа сутринта, за да видят какво ще се случи дотогава. Но… към 6.30 часа войната започна.
Това не е ли професионален наивитет?
Това тепърва ще се проверява, но аз съм убеден, че ако информацията беше конкретна – в 6.30 ще ви нападнат, ето ви доказателствата – тогава щеше да има тревога и пълна мобилизация.
То тази информация „Мосад“ трябваше сама да я добие, а не да чака египтяните да ѝ я подават.
– „Мосад“ не се занимава с това нещо, а с външно разузнаване.
„Шин Бет“ тогава.
– Да, „Шин Бет“ е по-скоро организацията, която се занимава с това нещо.
А другата служба, която се занимава с контраразузнаването?
– Какво се е случило там и защо това е проспано, това е голям въпрос. Защото черната събота е огромен фал и на политическата система, и на военните, и на разузнавателната общност. И със сигурност този фал ще бъде разследван след войната.
Дни, седмици, месеци или години ще са нужни за развръзката на този конфликт. То ехото може би ще трае и десетилетия, но Вие как смятате – за колко време този казус ще бъде решен?
– Ако „Хизбула“ не се намеси, според мен войната ще приключи най-много за месец-месец и половина. Ако „Хизбула“ обаче се включи в конфликта, никой не може да предвиди кога и как ще приключи всичко.
