Повече от 50 хил. компании ще трябва да докладват в Европейския съюз от началото на 2024-а как бизнесът им влияе върху климата след като съпротивата срещу новите правила на десните партии в Европейския парламент бе преодоляна. Опитът на групата от 44 десни и либерали от ЕП да блокирът приемането на стандартите за фирмените отчети във връзка с устойчивото развитие бяха отхвърлени с гласовете на повече от половината европейски законодатели на 18 октомври.
Съпротивата срещу обратното проследяване на прозрачността и на обявяването на зелените мерки е част от по-широкото движение против инвестициите в околната среда, социалната сфера и управлението, най-вече в Съединените щати, но също и в Европа.
„Стандартизираните, прозрачни и сравними данни не само ще направляват компаниите в прехода им, но също ще информират инвеститорите и потребителите“, посочва Цветелина Кузманова, старши съветник в института за промяна на климата ESG.
Новите стандарти за отчета на предприятията във връзка с устойчивостта са част от по-широките правни предложения, които трябва да принудят компаниите да са по-прозрачни когато информират за влиянието на бизнеса си върху околната среда. Те съдържат точните критерии, за които трябва да докладват предприятията като замърсяване, използване на вода и въздействие върху местните общности. Тази рамка вече беше облекчена в проектната си фаза, за да позволи на фирмите да посочват само усилията си за изпълнение на целите на Парижкото споразумение за глобалното затопляне, считани за „съществени“ за дейността им.
Европейският съюз се дистанцира и от други пазари, какъвто е американският, изискващи от компаниите да докладват за въздействието на климатичните промени и проблемите на устойчивото ръзвитие върху бизнеса им и влиянието на тяхната дейност върху околната среда – концепция, позната като „двойна същественост“.
Законодателите, които настояваха за отхвърлянето на стандартите, твърдят, че те натоварват прекалено дружествата, защото са „сложни и в голямо количество“, става ясно от публикувана от тях резолюция. Те също омаловажават усилията на Брюксел да ореже бюрокрацията заради опасенията, че законодателството за околната среда подронва конкурентната мощ на фирмите от ЕС.
В допълнение към регистрираните на борсата 50 хил. компании, които ще трябва да изпълняват новите стандарти от началото на идната година, обсегът ще се разшири до фирмите без борсова регистрация и до регистрираните дребни и средни предприятия през 2025-а и 2026 година.
Европейската комисия уверява, че тя „се е постарала да гарантира високо ниво на съпоставимост“ с други международни стандарти за публични отчети, каквито са тези, представени от Глобалната инициатива за отчетност (GRI) и Международния борд за устойчиви стандарти, така че компаниите да не се сблъскват с крайно различни изисквания за докладите си в различните региони.
Главният изпълнителен директор на GRI Елко ван дер Енден коментира, че вотът на 18 октомври „бележи преход от политическия дебат към практическото приложение на новите правила, които променят начина на корпоративна отчетност в ЕС и в глобален аспект“.
