Цветан Цветков, бивш председател на Сметната палата и кандидат на „Синя София“ за кмет на район „Лозенец“, пред “БАНКЕРЪ”
Строителството в София трябва да се преориентира от южните към северните райони чрез новия устройствен план на града.
Куриоз: поради липса на място, общинската администрация на район „Лозенец“ е в район „Средец“
Столичният градоначалник не трябва да изглежда като работодател на районните кметове.
Софиянци нямат отговор какво е постигнато с парите им, какъв е резултатът. Имат отговор само какви дейности са извършени.
„Топлофикация-София“ не изпълнява плана за технологично обновление, дълговете и замърсяването се трупат.
Никой не знае къде Центъра за градска мобилност (ЦГМ) инвестира приходите от синята и зелената зона.
Г-н Цветков, като сериозен авторитет във финансовите среди и доскорошен председател на Сметната палата, защо се хвърляте в недотам хигиеничното пространство на политиката – като кандидат за кмет на столичния район „Лозенец“?
– След като осем години съм бил на върха на финансово-контролната пирамида, сега реших да тръгна по пътя на десен политик. За да направим, заедно със „Синя София“ това нехигиенично пространство, хигиенично.
Вижте първа част от интервюто с Цветан Цветков:
Щом се пробвате в общинското поприще, защо не го правите на ниво столичен градоначалник?
– За да приемеш номинация за кмет на София е необходима не само професионална подготовка, а и политически опит, какъвто аз в момента трупам. Обичам да извървявам пътя към върха, започвайки от подножието. Стартът на политическата ми кариера трябва да започне от „Лозенец“ – аз съм роден и израснал тук, това е моята мотивация.
Намеквате, че платформата „Синя София“ ще продължи своето политическо съществуване и след изборите в София?
– „Синя София“ е новата дясна алтернатива, автентичното консервативно, което се противопоставя на хазартното прогресивно.
Означава ли това, че скоро може да се появи и „Синя България“?
– Това ще решат партиите в коалицията. Засега целта са изборите в София. Ако постигнем успех, той ще вдъхнови и гражданите на други градове.
Дълги години управлението на София се отъждествява с модела ГЕРБ. Готвите ли се да демонтирате този модел?
– Като районен кмет, заедно с екипа ми, ще започнем да решаваме хроничните проблеми на „Лозенец“. Общите проблеми на София и района са свързани с презастрояването, инфраструктурата, трафика и паркирането. Вече 10 г. Столична община се опитва да реши тези проблеми палиативно. Ние ще ги решаваме по ясна и конкретна програма. Презастрояването в „Лозенец“ се дължи на Общия устройствен план на столицата, който следва да се изпълни до 2025 година. Този план има силата на закон и в него е предвидено, че 75% от строителството в София ще се извършва в южните райони, сред които е и „Лозенец“. Куриозното е, че общинската администрация на района се намира на територията на район „Средец“ – поради липса на място, на собствен терен. В това отношение са нужни сериозни промени и строителството да се преориентира от южните към северните райони. Научаваме, че последните дни преди старта на предизборната кампания е излязло разрешение за мащабно строителство на територията на бившия завод „Витоша“. Въпреки че става дума за високи 16-етажни сгради, обсъждане с гражданите от квартала не е имало, а това е недопустимо. Добре помним какво се случи с друг един небостъргач в района, чието строителство беше спряно след протести на гражданите. Всеки се интересува от състоянието на средата, в която се намира жилището му.
Концепцията на проф. Вили Лилков за развитие на столичния град включва идеята за активно изграждане на вторични градски центрове. В район „Лозенец“ къде би могло да бъде изградено такова „нещо“?
– Точно там, където в момента е завод „Витоша“, ако правно съществува такава възможност. Вторичните центрове трябва да се изграждат на местата на бивши индустриални сгради.
Вижте втора част от интервюто с Цветан Цветков:
Какво е отношението Ви към бъдещето на общинските дружества? Сред софиянци битува мнението, че те работят по-скоро в партиен и групов интерес, отколкото в техен.
– Общинските дружества трябва да се разделят на две категории. Едната са болниците и ДКЦ-тата (бившите поликлиники). Другите дружества – 18 на брой – са създадени, за да печелят. Някои от тях са монополисти – „Топлофикация – София“ и „Център за градска мобилност“ (ЦГМ), например, но като цяло всички те би трябвало да носят приходи на Столична община.
Може и да са създадени, за да печелят, но точно споменатите от Вас монополисти са най-задлъжнели.
– Така е. „Топлофикация – София“ и ЦГМ са най-големите длъжници. Изобщо, от тези 18 дружества, чиито активи са на стойност 5 млрд. лв., само две са внесли дивиденти и размерът им е около 12.5 млн. лева. Нещо, което на фона на приходите на СО от 940 млн. лв., е пренебрежимо малко. Няма инвеститор по света, който би инвестирал 5 млрд. лв. за такъв дивидент!
Във фолклора на софиянци „Топлофикация – София“ е една от най-едрите партийни каси. Голям проблем ли ще бъде, ако дружеството фалира – по подобие на казуса във Варшава преди доста години – а после бъде изградено наново и начисто?
– „Топлофикация – София“ има тази репутация заради хората, които са я управлявали. Но софиянци трябва да знаят, че съществува много прецизен анализ на външен консултант за преструктурирането на дружеството. Направен е преди няколко години. Според него има инвестиционен план за технологично обновление, защото технологиите са от 50-те години на миналия век. Този план е бил одобрен от КЕВР, но на практика дружеството не го изпълнява и продължава да държи безкрайно старите и крайно неефективни технологии. На всичко отгоре ТЕЦ-София е сред колосалните замърсители на въздуха в столицата, за което допълнително се харчат пари за въглеродните емисии. Ако бъде сменено ръководството на „Топлофикация – София“, нещата могат да се променят.
Само че какво плаща „Топлофикация-София“ не е неин проблем, а проблем на всички софиянци, потребители на централно отопление. По силата на каква логика гражданите трябва да плащат дългове от над 800 млн. лв., натрупани от некадърност, корупция или присвояване?
– Така е. Същите въпроси важат и за ЦГМ. Никой не знае къде се инвестират приходите от синя и зелена зона – дали се инвестират в паркоместа, или потъват за издръжка на администрацията.
Как „Синя София“ ще освети цялото това сиво пространство?
– На първо време осветяваме и набелязваме конкретни мерки и екипи за стабилизиране на дружествата.
Какви възможности за действие има един районен кмет, при положение, че той се избира мажоритарно, а бюджетът му се спуска от голямата община? Не се ли превръща той в нещо като лице, назначено от „големия“ градоначалник?
– Точно така е. В „Лозенец“ живеят 60 000 души, които ще изберат районния кмет, а в същото време той после функционира като подизпълнител на столична община. Има сериозно противоречие между мажоритарния избор и административното подчинение на СО. Сякаш столичният кмет е работодател на районния кмет. Районната администрация няма никаква финансова самостоятелност. Няма и никакви приходи, освен евентуални помощи и дарения, и то в ограничени размери. Всички приходи от местни данъци и такси отиват в голямата община. А би трябвало процент от тях да остават в районната каса.
Със законодателни промени ли са свързани подобни реформи?
– Да. С промени в Закона за местните данъци и такси и в Закона за публичните финанси.
Като професионалист в областта на финансите, имате ли поглед как се прави бюджетът на столицата?
– Истината е, че столичани нямат информация как се разходват средствата от този 2.5-милиарден бюджет, тъй като бюджетните разходи се категоризират по извършени дейности, а не по постигнати цели и реализирани бюджетни политики. Казано по-разбираемо – отчита се какво е направено, а не какви са резултатите от направеното. Например – подобрило ли се е паркирането в София, вследствие направените бюджетни разходи по изграждане на паркинги? Софиянци нямат отговор какво е постигнато с парите им, какъв е резултаттът. Имат отговор само какви дейности са извършени. Темата за бюджетиране в програмен формат е актуална и обширна. Правят ми впечатление и някои дефицити в СО. Например – 40% от бюджета са от собствени приходи – данъци, такси, дивиденти, концесии. Докато другите 60% са външно финансиране – от държавния бюджет, заеми, евросредства. Не може столицата на България да зависи от такъв дисбаланс. Всички говорят за дефицита в държавния бюджет, но никой не говори за дефицита в Столична община.
С какво съдържание ще изпълните първия си работен ден като районен кмет?
– Първо – ще сформирам съвет за икономическо развитие на район „Лозенец“, който ще подготви програма с хоризонт 4 години. За разлика от други програми обаче тя ще съдържа конкретни мерки и действия, както и финансова обосновка. Тоест – цели, мерки, пари!
Това изглежда като новост за цялостната общинска практика у нас?
– Да, няма го дори в Столичната община. По тази програма ще се оформи нужният на „Лозенец“ бюджет. И ще поискаме тези средства от СОС.
Нещо като група за натиск?
– Точно така – група за натиск. Ако СО не може да ни осигури тези средства, ще ги търсим по други пътища. Но не бива да стоим в пасивна позиция.
