ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Брюксел обмисля да удължи срока на газовия ценови таван, въведен през февруари

танкер втечнен природен газ

Европейската комисия разсъждава дали да продължи валидността на извънредния таван на газовите цени, въведен през февруари в условията на сериозни тревоги за конфликта в Близкия изток и саботажа на Балтийския газопровод, които биха могли да тласнат отново нагоре газовите котировки през тази зима. В предоставена презентация на дипломатите от 27-е страни членки на Европейския съюз е отчетено, че засега “няма индикация за негативен натиск” от задействането на лимита, а цените на газа в момента са с почти 90% по-ниски отколкото през миналата година, твърдят репортери на “Файненшъл таймс”, прочели текста.

Таванът беше въведен след продължили със седмици интензивни дискусии между държавите на блока, като в началото Германия и Австрия се противопоставяха решително на мярката с мотив, че тя може да опорочи пазара и да задълбочи спазъма на предлагането. В презентацията на Брюксел обаче се констатира, че нищо подобно не се е случило. Но пък високопоставени дипломати и официални представители от ЕС са споделили за “Файненшъл таймс”, че въпреки спада на енергийните котировки и рекордно високото запълване на европейските газови хранилища, доставките през тази зима могат да пострадат от войната между Хамас и Израел и от потенциални саботажи на инфраструктурата.

В апогея на енергийната криза, предизвикана от отказа на Москва да снабдява Стария континент със синьо гориво след нахлуването в Украйна и наложените санкции, газовите стойности надхвърлиха 300 евро за мегаватчас, но за кратък период от време. А страните членки на ЕС се договориха да прилагат ценови таван, ако котировките достигнат 180 евро за мегаватчаст и се задържат на това равнище три последователни дни.

Германия и още 9 държави са подписали документ, разпространен от Австрия, в който, вместо за газов лимит се призовава за по-сериозен акцент върху възобновяемата енергия, включително и за повишение на целевия дял на генерираната в ЕС зелена енергия от сегашните 42.5 на 45 процента до 2030 година. В материала, изпратен на ЕК през този уикенд, се иска също да се удължи срока на отделни правни норми, въведени по време на кризата, позволяващи на страните от блока да ускорят одобряването на вятърни ферми и слънчеви паркове.

“Руската агресия срещу Украйна показва уязвимостта на Европа заради зависимостта й от традиционна енергия и от вноса на жизнено важни суровини, … която е риск за сигурността и напомпва инфлация с отрицателно въздействие върху социалната кохезия и конкурентоспособността”, пише още в документа. В него се иска и облекчаване на нормите за държавно подпомагане на проектите за възобновяема енергия и за по-добра обвързаност с развитието й в съседните региони на общността.

Германия и Франция пък са инициатори на призиви към Брюксел да се разшири обсега на наредбите за държавна помощ, които позволяват на правителствата да плащат големи суми на потребители с високи енергийни сметки в резултат на войната. Крайният срок на мерките е 31 декември тази година.

Белгия, Нидерландия, Дания, Естония и Финландия обаче са изпратили на 19 август писмо до еврокомисар Дидие Рейндерс, който отговаря за честната конкуренция в общността, в което посочват, че “нито се налага, нито има правна база” за удължаване на валидността на наредбите за извънредната държавна помощ. Според нидерландския министър за климата и енергетиката Роб Йетен, финансирането ще се използва по-добре, ако “се изкорени причината” като се инвестира в мерки за енергийна ефективност и спестяване на енергия.

ЕК трябва да представи предложение по темата през ноември, в което да потвърди кои от извънредните енергийни мерки, включващи ценови таван на природния газ, енергийни разрешителни и регулиране, гарантиращо, че газовите доставки ще се поделят между страните членки, трябва да бъдат удължени. Срокът на действие на доброволното съгласие за орязване на газовото потребление вече е удължен до март 2024 година.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст