ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

И жени са участвали дейно в Илинденско-Преображенското въстание

И за историци, и за патриоти събитието на отминаващата седмица е откриването на изложбата „Кървавото лято на 1903. Илинден – Преображение – Кръстовден“. Тя ще може да бъде разгледана в изложбена зала „Архиви“ в София – на „Московска“ № 5 до 10 ноември 2023 г. – всеки работен ден от 9.00 до 17.00 часа.

Изложбата е част от Националния план за отбелязване на 120-та годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.

Първите й посетители тази седмица бяха посрещнати от председателя на Държавна агенция „Архиви“ – доц. Михаил Груев.

Той обясни, че авторите на изложбата са се опитали още със самото заглавие да подскажат, че това ще е една разгърната панорама на развитието на самата революционна идея – от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1893 година, през вземането на решението за въстание на Солунския конгрес от януари 1903 г., през конгресите на отделните революционни окръзи, над които се създават местни щабове на въстанието и на които се обсъжда тактиката, която да бъде предприета от всеки един от тях.  

Изложбата  включва 170 снимки и документи – от централния държавен архив, от военноисторическия архив във Велико Търново и от девет регионални архива в системата на Държавната агенция „Архиви“.

„Малко от над 20 документа се показват за първи път“, отбеляза доц. Михаил Груев и уточни, че това са част от снимките, рапортите на българските гранични офицери за движението на четите и за мерките на Османските власти по смазването на въстанието.

Михаил Груев

За първи път се показват и преведени извадки от рапортите на отделните османски военачалници за хода на заседанието и за неговия характер. Освен това за първи път се включват и тематични снимки, свързани с ролята на жените във въстанието.

„Обикновено жените се представят като тези, които извезват знамето на съответната чета, но тук ги виждаме в много по-активна роля“, подчерта председателят на архивите.

Сред другите любопитни теми, застъпени за първи път в изложбата, са четническото всекидневие и международният отзвук от въстанието. Почти всички европейски вестници откриват постоянни или ежедневни рубрики, в които се проследява хода на въстанието и смелостта на неговите участници, както и жестокостта и репресиите на османската власт при неговото потушаването.

Любителите на историята ще могат да научат повече за въстанието в Македония – Битолски и Ресенски въстанически райони, Крушевската република, въстанието в Костурски район, в Прилепско, Кичевско, Охридско и Дебърско, в Кукушко, Гевгелийско и Тиквешко, в Струмишки район, в Скопско и Велешко, в Кратовско и Кочанско, в Щипски район. Освен това са проследени и последвалите въстанически действия в Странджанския и Одринския район, в Горноджумайско и Разложко, както и въстанието в Серски район.

Показаните архивни документи представят причините, подготовката и организацията на въстанието, въстаническите действия и последиците от тях.

Отделено е място и на въоръжението на въстаниците.

Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Председателят на Държавна агенция „Архиви“ специално благодари на Кирил Кирилов и на Димитър Стоименов от дирекция „Публичност на архивите“ за работата им по изложбата. Освен това подчерта, че художникът на изложбата – Ивелина Пелинова – този път е надминала себе си.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст