Преди избори пенсионерите обикновено са сред най-ухажваните граждани в държавата. Дълги години бяха примамвани с надбавки, добавки, дърва за огрев, пакети с боб и макарони, с обещания за увеличение на пенсиите. Този сезон обаче финансовият министър Асен Василев наруши 30-годишната традиция…
Обяснено с две думи – в неделя (22 октомври) министър Василев обяви, че през декември коледни добавки към пенсиите няма да има. Причината е „заровена“ в целта на правителството – трайно повишение на доходите, така че хората целогодишно да получават достойни пенсии, а не
от празник на празник да им бъде подхвърляна милостиня.
Часове по-късно социалният министър Иванка Шалапатова заяви в телевизионно интервю, че ведомството й подготвя анализ на изкривяванията в пенсионната система, за да може в бъдещ период да се коригират недостатъците й.
Лесно е да се каже това, особено когато трябва да се успокоят пенсионерите, че и тази година няма да получат въведената от ГЕРБ порочна схема за 50-левовите добавки по Коледа и Великден. Само че как да се случи, като се има предвид колко много време ще отнеме изправянето на тези „недостатъци“ и „изкривявания“?
Според Шалапатова,
ниските пенсии демотивират младите хора да се осигуряват.
Анализът се очаква да е готов в средата на следващата година, а въз основа на изводите в него – да бъде разработена и предложена промяна в пенсионната система.
Според официалната статистика, през 2022 г. средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е 709.51 лева. За мъжете той е 797.19 лв., а за жените – 658.69 лева.
Средната продължителност на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за трета категория труд през 2022 г. е 27.5 години за жените и 21.4 години за мъжете.
През изминалата година средният осигурителен доход е бил 1298.45 лева.
Две са характерните „особености“ на българската пенсионна система –
тя е несправедлива и непазарна.
Настоящите работещи плащат на настоящите пенсионери, които стават все повече предвид демографската криза. Не би ли било по-доходно осигурителните вноски да се събират във фондове, работещи с индивидуални партиди, и да се инвестират, за да носят пари? Липсата на пазарен елемент не стимулира особено работещите да изискват работодателите да ги осигуряват на пълна заплата.
Системата на пенсионното осигуряване у нас се основава на развитието на т. нар. три стълба:
– първи стълб – задължително държавно пенсионно осигуряване,
– втори стълб – допълнително задължително пенсионно осигуряване в пенсионни фондове, управлявани от лицензирани и дружества,
– трети стълб – допълнително доброволно пенсионно осигуряване в пенсионни фондове, управлявани от лицензирани дружества.
Звучи добре, но като реализация куца. Фондовете за втората пенсия са
с минимална доходност и почти няма полза то тях.
През 2019 г. хората, на които им предстои да се пенсионират през следващите 4-5 години, чуха лошата новина, че заради неуспеха на пенсионната реформа, която въведе задължителен втори стълб с частни фондове през 2002 г., те ще получат по-малко, отколкото биха взели, ако се осигуряваха само през държавата. Затова стана така, че новите пенсионери през 2021 г. подписаха договори, че желаят да получат пенсионните си спестявания под формата на разсрочени плащания в следващите три години, или изцяло са се отказали от втората пенсия, като са прехвърлили партидите си в НОИ.
Третият доброволен стълб пък не може да се наследява на роднини, различни от съпруг и деца и не дава право на собственика на партидата да го завещава. Това означава, че ако покойникът няма семейство,
парите му стават собственост на фонда.
Освен това, поради доброволния си характер този трети стълб е неглижиран от хората и от малко над 4 млн. осигуряващи, едва 600 000 души заделят средства в него.
Друго „изкривяване“ в пенсионната ни система е, че осигурителният принос почти няма значение. Твърде често работили и почти неработили хора получават еднакви пенсии.
Проблем е и, че
служителите на бюджетна издръжка не плащат осигуровки,
като по този начин „гърбенето“ със социалните осигуровки се пада само на частния бизнес.
В повечето европейски страни, като навършим възрастта за пенсиониране, няма значение каква е била последната заплата, а колко сме внасяли назад във времето. Ако сме работили 15 години, ще получим пенсия на базата на осигуровките, които сме внесли за това време, а
няма да работим още половин век на трудов договор,
за да стигнем заветния задължителен стаж.
Финансовият министър твърди, че сме на прав път, защото пенсиите са скочили с над 30% през последните години. Сигурно е така, но… за този същия период с колко скочиха цените по пазарите?
Време е възрастните хора да започнат да получават колкото са изработили, а младите да бъдат финансово ограмотени да инвестират така, че да не са толкова зависими от пенсиите, защото не се знае кога ще се реформира пенсионната ни система, така че да заработи справедливо.
