Адв. Методи Лалов, независим общински съветник в СОС, пред “БАНКЕРЪ” – част II
Г-н Лалов, от една страна Вие сте човек на общинската кауза, а от друга – човек на правото. Според Вас изваждане на Борисов от „Барселонагейт“ просто оневиняване на едно физическо лице ли е, или става дума за предизборно „изпиране“ на нещо друго?
– Сто процента съм убеден, че моментът е преценен много внимателно и 100% е съобразено това да бъде направено точно сега. Неслучайно Сарафов беше оставен от „сглобката“ да управлява, а нямаше законодателна, решителна реформа и промяна в Закона за съдебната власт преди Конституцията, за да го махнат този безобразник… Сарафов е дясна ръка на Гешев и е част от модела, който ще обслужва силните на деня. Нямайте съмнение, че това е така. Затова много ясно искам да кажа: конституционна реформа трябва да има и това, което се прави, в определена степен не е никак лошо. Съдебната система е показала, че функционира абсолютно не в полза на гражданите. Така че каквото и да бъде направено, дори и то да се провали като реформа, пак ще бъде смислен опит за разбишкване на тази система. Тя наистина работи неадекватно – бавно, тромаво, вглеждайки се единствено в собствения си пъп. Искрено се надявам, че реформата наистина предстои – със Закона за съдебната власт, при която да се осъществи истински контрол върху съдиите. Повярвайте ми, магистратите нямат никакъв контрол от гледна точка на психическа адекватност, на адекватна атестация. Не просто срочно произнасяне, а адекватно и мотивирано произнасяне. Вие пишете 10 аргумента, а те ви отговарят на някакъв 11-и измислен. И вие четете и се чудите: „Това моето дело ли е?“ Невероятни неща се случват! Има драстични забавяния, но като ги посочите – Инспекторатът, който е с изтекъл мандат и който продължава да обслужва когото трябва, ви отвръща „Този път нищо няма“. Аз съм подал десетки сигнали за явни нарушения, които всеки човек може да ги види с просто око, но реакция няма. Та да ги видим сега – след конституционната реформа какъв ще им е кадровия подбор. Защото, ако не осигурят реално състезание и нормални кандидати за главен прокурор, ако нямаме Инспекторат от хора, които са лоялни не на съдебната система и на собствения си тумбак, а на закона и принципите на правосъдието, ще действаме на принципа – гарван гарвану око не вади, задкулисните влияния и прочие.
Вижте втора част от интервюто с Методи Лалов:
Всички тези възможности заложени ли са в предложения проект за конституционни промени?
– Конституционният модел в определена степен не е никак лош, но през 2015 г. видяхме какво се случи с частта от реформата за съдийското самоуправление. Ако прочетете проекта за ремонт на Конституцията, ще видите, че прилича на това, което се случва на Запад. На практика обаче у нас нищо от това не функционира. Трябва да познавате системата отвътре, да знаете какви тарикати и какви незаинтересовани хора работят в нея.
Целта на българския магистрат е да мине календарния месец и той да вземе пет, седем, осем хиляди лева. За него един месец от живота на гражданина не е нищо повече от една заплата. За гражданина обаче този един месец може да означава много – че не се вижда с детето си, че плаща лихва за кредит, че му е запорирано имущество… Може да означава и друго – че не може да влиза в имота си. И няма структура, институция или звено в съдебната система, което да говори на магистратите и което да ги възпита така, че те наистина да разбират какво означава един месец забавяне. Защото, какво означава съдията да забави с две години едно дело? Ето ще ви дам следния пример – вие тръгвате да ме съдите и при забавянето онова, което ще ви дължа като ме осъдите, ще трябва да го платя с 2-годишна лихва. Но не защото аз съм се бавил, а защото съдът две години не е благоволил да напише решението си.
Имам и други конкретни случаи. Знаете ли, например, че съдията не разбира какво работи адвоката? За него вие сте ангажиран само, ако сте в съдебна зала. Дали адвокатът не работи и на бюро, за да напише документацията – исковата молба, тъжбата? Дали той не се среща с клиенти, за да обсъждат казуси, дали не дава и консултации? От страна на съдията има пълно неразбиране и капсулиране на отделните системи. Този модел не показва нищо, което да разбие това статукво.
Тогава как да си представим, че с активното участие на лица като Бойко Борисов и Делян Пеевски ще бъде гласуван и ще влезе в сила конституционен модел, който е в разрез с техните интереси?
– Няма как да си го представим.
Защото Вие казвате, че конституционният модел сега изглежда добре.
– Той изглежда добре, но за да заработи трябва промяна в законите. И такава промяна е нужна, че кадрово да създаде натиск върху системата. От системата трябва да изпадат Петьо Евровци, но не когато те решат или когато се скарат със задкулисието. От системата трябва да изпаднат всички безобразници, каквито са огромен брой от магистратите. Просто те не се интересуват от живота на гражданите и тази система няма да промени това, няма да позволи нужната реформа. На Борисов, Пеевски, Горанов и Божков – тези, които са в списъка „Магнитски“ – просто им се отлага случаят, ако въобще се стигне до правосъдие. След 5-10 години ще има давност и Борисов ще е свободен, Пеевски – също. Затова те сега просто имитират реформа, но нека видим дали изобщо ще се случи. Местните избори ще минат преди гласуването на второ четене на Конституцията и ако разположението на силите е такова, че ГЕРБ води парада, може доста да им подлеят вода. Ето предричам го – ще дойде време, когато Борисов ще излезе и ще каже: „Вижте, оставих ги тези некадърници да управляват 7, 8, 9 месеца, не мога да ги търпя вече. Залагам си партията и затова ги махам!“ Но дотогава ще бъде загубено много обществено време, след което ще започне нов дебат за реформа – каква да бъде тя, защо да бъде точно такава и така нататък.
Иначе да – Висшият съдебен съвет трябва да бъде разделен на две, но пленумът да остане, трябва да го има. Съдебният съвет трябва да се доминира от съдии – да, но не от онези, вгледаните в собствения си комфорт. Откъде обаче ще ги намерят…
Прокурорският съвет трябва да се доминира от обществени представители, които да провеждат наказателната политика. Да – така трябва да е. Но да са тези обществени представители – задължително трябва да чуем. Защото партиите не показват, че имат механизми дори за вътрешен подбор на собствените си кандидати, камо ли да пишат критерии да подбират магистрати. Вярно ли? Чухме ли критерии, по които бе избран, например, кандидат кметът Васил Терзиев? Той по какви критерии е номиниран и на какъв принцип е бил избран? Че е спонсор на партията ли? Или че е управлявал софтуерна компания? Това си е талант, но да управляваш живи хора с нивото на служителката в общината е нещо съвършено различно. А когато добавим и фактът, че досега той не е заявил нито една публична позиция по някакъв проблем? Такива критерии няма, ние не ги чухме гласно. А точно това трябва да прави една партия – да прави селекция от партийни кадри, които да са адекватни и които да създават такива правила, че да има качествен подбор.
Има едно просто правило, което е практикувано тука – и то беше вътрешен, предварителен избор.
– Точно така.
Номинации, избор и пистата е свободна за победителя.
– Точно така.
Само че това бе избегнато.
– Това се избягва, защото всеки иска лидерски, котерийно да управлява своята структура. Тя да му гарантира едно добруване. Вие виждате Атанас Атанасов от „Демократична България“ колко време е политик. И колко вече години слушаме Христо Иванов да ни обещава светло бъдеще. Знам, сега хората ще кажат: „Той така говори, защото го изключиха!“ Не, говоря така, защото ги познавам вече отвътре. Ако ги познавах така от по-рано, никога нямаше да ги последвам. А те точно заради това ме изключиха – видяха, че не съм склонен да премълчавам тези неща и че ще ги говоря публично. А когато ме изключиха, имат оправданието – „Ами той сега се оплаква, защото ние го махнахме!“ Да де, но не е вярно и е твърде елементарно. Дано хората, освен моето говорене, гледат със собствените си сетива и града, и парламента, и Пеевски, и Горанов, и закона „Магнитски“.
В кой момент ще разберем дали тази добре подредена и добре фризирана конституционна реформа наистина работи за гражданите?Или си е най-обикновен макияж, един декор?
– Първият момент – и той няма да е много чак толкова далеч – е, ако се случи конституционната реформа, да бъдат ремонтирани Закона за съдебната власт, Наказателнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс. Още по-ясно ще стане, когато видим процедурите, по които ще бъдат избирани членовете на Инспектората и членовете на Висшия съдебен съвет. Тогава ще разберем чии хора точно ще ще избираме – на Пеевски и на Борисов, или пък на Христо Иванов. Другият вариант е наистина да има отворени правила, с които и гражданските организации, и политическите партии ясно и точно ще направят състезание.
А преди това да се случи, възможно ли е Сарафов да стане пълноправен главен прокурор и да си осигури един прекрасен 7-годишен редовен мандат?
– Не. Такъв избор не е обявен. Няма такава процедура, така че не може да стане. Но е напълно възможно още доста време да си остане изпълняващ функциите. Между другото, хората нека не се хващат на номерата, които прави Сарафов – тук-таме предложил за наказание някой прокурор, който забавил дела. Това е мимикрия. Предлагате един за наказание, защото забавил делата си, а в същото време стотици прокурори плачат за далеч по-тежки наказания. Пита се в задачата „Защо именно този – така избирателно, по поръчка ли е? Защо не и останалите?“ Не се вижда да се действа еднакво спрямо всички – нищо подобно няма засега. Сарафов е поредният ужас за съдебната система. Това е копие на Гешев. Копие!
Адвокатурата, на която съм член, също не трябва да я забравяме. Тя има всичките недъзи, които има и съдебната система. Самоуправляваща се означава самозадоволяваща се, непозволяваща, например – съдебен контрол върху дисциплинарните производства върху редови членове. Ако вие критикувате много ръководството, ще ви спретнат дисциплинарна процедура и даже ще ви изхвърлят от адвокатската колегия. Без да имате никакво право да се защитите, защото сте редови член. Представяте ли си? А вие не можете да бъдете адвокат, ако не сте в адвокатската колегия. Ето затова става въпрос. А говорим за адвокатска колегия, в чиито редици е Даниел Кирилов, Петьо Еврото, Роман Василев, бившите градски прокурори, евентуално Гешев и прочие.
Какво стана с Петьо Еврото – възкръсна ли?
– Възкръсна с някакъв сигнал, но прокуратурата така и не знае къде е.
Това, ако беше някъде другаде, щеше да е страшен скандал. Първо, че такава фигура изобщо е била в съдебната система. Второ – защото въпросната персона реално никой за нищо не я издирва. И трето – защото тази персона възкръсва, само за да разкаже как е раздавала рушвети от по 10 000 лв. на един единствен прокурор.
– Точно така, ако това въобще е реален сигнал. Защото, както ще видим всички, след време ще се окаже, че не е.
Но то така и мина – не се и чу.
– Мина, но пък този сигнал ще инициира проверка спрямо европейския прокурор Теодора Георгиева. Тоест – тя ще бъде подложена на обществен натиск, ще бъде очернена. И каквото и да направи след това, един публично оплют прокурор вече не буди доверие. Ще си казват: „Ние я знаем, чухме я, видяхме я“. Това е целта на такива сигнали. Тоест – по сигнал на Петьо Еврото – някъде от небето или от Дубай, прокуратурата се задейства изключително бързо. Но, когато аз пиша сигнали от името на граждани, че някой е ограбен или че е пострадал по някакъв друг начин, знаете ли колко седмици и месеци ми трябват, за да задействам системата?
Колко?
– Истината лъсва след най-обикновена справка в сайта. Стандартната информация гласи, че преписката е на доклад при прокурора. И това продължава две месеца! В последния ден, преди да изтекат двата месеца, той ще се произнесе и ще даде някакво указание, което ще глътне нови два месеца, после още две. Сигналът на Петьо Еврото обаче постига бърз резултат. И задава въпроса „За кого работи прокуратурата на Сарафов – за гражданите или за Петьо Еврото и себеподобните му?“
Да поговорим за още един знак. Става въпрос за едно внезапно решение, свързано с онази съдийка от ВКС, която няма да е вече съдия, а като прокурор ще разследва главния прокурор и неговите заместници. Има ли някаква причина, поради която Висшия съдебен съвет точно сега реши да реши този проблем? След като тупка топката толкова дълго време?
– Не, в това няма никакъв знак. Така се случи, че не беше ясно дали промените в Закона за съдебната власт, които прие управляващото мнозинство, позволяват на ад-хок прокурора да разследва не само главния прокурор, но и заместниците му. Трябваше да се прави поправка на поправката, тази поправка влезе в сила сега и затова Висшия съдебен съвет направи този избор. Но забележете: поправката на поправката не доведе до това съдията Талева да довърши 17-те си дела и тогава да стане прокурор, а сега тези дела трябва да започнат отначало. Така че, за да може тя да разследва Сарафов, бяха компрометирани всички дела, които й бяха разпределени. Представете си, че вие сте потърпевш по едно от тези дела – някой ви е увредил и вие чакате правосъдие. Какво – ще чакате нови 5-10 години? Съдия Талева е постановила три присъди, по които трябва да изготви мотиви. Това обаче може да стане, ако тя има мандат да си довърши работата във ВКС. И понеже тя няма такъв мандат, тези присъди ще останат без мотиви и трябва да бъдат отменени. Ето такива са резултатите от недоглеждането. Не съм убеден, че в случая става дума за нещо умишлено, но аматьорщината е очевидна. Абсурдно е такива промени да се правят по такъв начин. Ще чувате критиката, уважаеми политици, затова сте избрани. Ако не искате да чувате псувни, а след това да получавате и камъни по прозорците си. Защото наистина всяко търпение си има край. Не си мислете, че сте застраховани. През 2013 г. излязохме по улиците, защото Пеевски стана шеф на ДАНС. защо някой си мисли, че сега – когато Пеевски стана шеф на всичко – няма да излезем отново? Всеки политик има срок на годност, а техния вече изтича.И затова трябва да бъдат много внимателни в онова, което правят. И най-важното – да създадат правила, които да позволяват подбор на нормални, на читави хора!
