Правителствената пресслужба съобщи, че Националният съвет за тристранно сътрудничество ще проведе заседание. Като първа точка в дневния ред е включено проектопостановлението на Министерския съвет за определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 година. Нещо, което може да доведе до нов конфликт между синдикатите и управляващите.
Според докладът на министъра на труда и социалната политика, предложението е линията на бедността да „минава“ през сумата 526 лева.
Според информацията в документа, тази стойност е определена в рамките на изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“. Националната линия на бедност се увеличава с 4.4% (22 лева) спрямо 2023 година, като се разширява и обхвата на социалните помощи.
Още през август Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) се обяви против това предложение. Според позицията, публикувана в сайта на КНСБ, обективната линия на бедност за 2024 г. трябва да бъде 646 лева. Изчисленията сочат, че този размер ще осигури ръст на линията на бедност с 28.2% и така частично ще бъде компенсирана и средногодишната инфлация, консумирана през 2023 година. Така за втора поредна година, КНСБ поиска близо 30-процентно увеличение.
В случай, че на утрешното заседание „тричленката“ не одобри предложението на синдикалистите, може да се очаква нова вълна от протести, наподобяваща септемврийската акция, минала под надслова „Защита на доходите от инфлацията и работните места в кризата“. Факт, който навява мисълта, че има голяма вероятност правителството да се сблъска с нов „уличен“ проблем.
Подобна развръзка едва ли ще изненада някого, защото стана практика недоволството в ключови сектори на държавата да възпламенява „спонтанни протести“.
Първо хиляди земеделски производители, обединени в 27 браншови организации, в продължение на три дни протестираха срещу разрешението за внос на земеделска продукция от Украйна. Проблемът бе решен след подписване на меморандум с правителството.
По-късно избухнаха протестите в сектор „Енергетика“. Този път заради териториалните планове за справедлив преход, чрез които управляващите искали да закрият въглищните мини и централи. Стачките и блокадите бяха прекратени отново благодарение на споразумение, подписано с любезното съдействие на Народното събрание и лично на народния представител Делян Пеевски (по думите на бившия премиер Бойко Борисов).
Сега пред синдикатите се отваря още една протестна опция – заради линията на бедност. Струна, на която от край време свири и най-голямата опозиционна партия – БСП.
След като първия вот на недоверие към правителството, организиран от „Възраждане“ на тема енергетика, не мина, сега левицата подготвя второ искане. Темата е провала на правителството в Сектор „Сигурност“ и безотговорното му поведение по отношение на кризата в Близкия изток и задаващата се нова мигрантска вълна.
Почти сигурно е, че вторият вот също няма да мине, ако БСП изобщо успее да събере необходимите подписи и да внесе точно това искане. Ако на утрешното си заседание обаче „тричленката“ наистина не стигне до единодушие по въпроса с линията на бедност, какво пречи на левицата да запретне ръкави и да съчини още един вот на недоверие? Или поне да обещае, че ще го внесе веднага след приключване на местните избори и края на депутатската ваканция?
Все пак „червената столетница“ и синдикатите винаги са намирали общ език, когато трябва да притиснат нечие чуждо правителство в ъгъла и да понатрупат малко електорални плюсове за негова сметка, нали така?
