Предстоящите местни избори в много отношения са необикновени, дори не е пресилено да се каже, че нямат аналог в близката българска история.
Първата уникална особеност е, че основни, и то яростни опоненти на повечето места (поне на ниво партийни субекти) са формации, които управляват в състояние на фактическа коалиция, въпреки че го отричат. Изострилите се конфликти между сглобкаджиите имат много по-дълбоки политически и икономически корени, но няма как да не окажат влияние върху кампанията и вота. Агресивните нападки през последните дни (особено от страна на ГЕРБ) ескалират до обвинения в престъпни деяния. В същото време и трите управляващи формации не биха искали да съборят правителството, а всеки има намерение да го преработи и използва в своя полза.
Тази парадоксална, дори можем да кажем политически перверзна ситуация вероятно се възприема от коалиционните партньори като театър, в който
актьорите на сцената с лекота сменят роли и реплики.
Но не така стоят нещата с оглед възприятията и преживяванията на публиката (избирателите).
На равнище партийни ядра видимо незасегнати са ДПС, първо защото техният електорат по принцип преглъща всичко, второ, поради добрите изгледи да запазят своите бастиони и да разширят влиянието си извън тях с познатите средства. А и обещанията, че предстои партията да влезе във властта, подсилвани от господарското поведение на Пеевски, радват ухото на поизгладнелите активисти на движението.
Не толкова е ясно отражението на сглобката върху актива и ядрото на ГЕРБ. От една страна, върналият добрата си форма Борисов обикаля страната и вдъхва надежда на местните структури, че опасни сътресения в досегашния клиентелистки модел няма.
Официалните противници също са удобни
– дразнещо-мотивиращи и същевременно крайно слаби и неорганизирани. Но ГЕРБ вече не е предишната смазваща сила, трите години извън властта си казват думата, а политиката, както и природата, не търпи вакуум. На много места местните лобита са готови по-агресивно да изразят претенциите си за власт не само в общините, но и нагоре. Почти сигурно ще видим известно отстъпление на редица места, съвсем не са изключени и гръмки загуби. Има индикации, че структурите на партията се готвят за мултиплициране на философията на сглобката, но в разнообразни и дори немислими варианти.
В най-трудно положение са ПП-ДБ. Единственият голям град, където имат реален шанс за спечелване на кметско място, е София, но и тук неяснотата нараства, вместо да намалява. На много места кандидатите на ПП-ДБ имат съмнителни възможности дори да се доберат до балотаж, което е съвсем логично с оглед общото им ниво. В допълнение, не изглеждат много светли и перспективите за завоюване на убедителни позиции в общинските съвети. Лошото изборно представяне ще отприщи натрупаната горчилка от измамата със сглобката и особено от постоянните унижения от страна на Пеевски и Борисов.
Неизбежна ще бъде и рекапитулацията
на ползите и щетите от коалирането на ПП и ДБ. На фона на пълното мълчание на Христо Иванов, засилващите се опити на Борисов и Пеевски да привлекат ДБ като самостоятелен играч в следващия вариант на сглобката изглеждат все по-застрашително.
В редиците на опозицията „Възраждане“ най-вероятно ще завладеят прилични позиции в общинските съвети, но изгледите за нещо повече са ограничени. За БСП няма нужда да се говори, защото там нещата изглеждат пред финализиране. Възможното (не)очаквано добро представяне на Ваня Григорова в София и на няколко наскоро отлюспени социалисти, явяващи се като независими кандидати, само ще подчертае трагизма на фаталната спирала, в която е попаднала най-старата българска партия.
С една дума, доминиращото следизборно настроение в повечето партийни редици едва ли ще бъде ведро, а след разочарованието ще дойде и закономерният въпрос „Кой е виновен?“ Мнозинството неутрални избиратели ще регистрират нови, непознати нива на отвращение, но с какви последици?
Другата уникална особеност на тези избори е, че анализите и прогнозите (включително изразените по-горе) са почти напълно лишени от достоверна публична информация. Оповестените резултати от социологически изследвания се броят на пръсти. Което е по-важно, всички те отразяват единствено някакви
моментни снимки на кметските съревнования.
Информацията относно позициите и вероятното представяне на партийните листи е нулева. Опитите да се правят екстраполации на личните рейтинги (доколкото ги има) са чисто спекулативни. А именно партийното представяне и последващото влияние в разпределението на местната власт са този аспект на изборите, който най-силно вълнуват партийните ядра.
При положение, че на повечето места общинските съвети ще бъдат силно фрагментирани и включващи най-разнообразни малки играчи, вариантите на местни сглобки са практически неизброими. Най-вероятно това ще бъдат нетрайни ситуативни съюзи с променлива геометрия, които допълнително ще разклатят позициите на по-големите партии. Новоизбраните кметове също ще положат усилия да си осигурят поне минимална подкрепа от различни източници.
Третата уникална особеност
на тези избори е, че е невъзможно да се предвиди какво ще бъде отражението на резултатите от тях върху политиката на национално равнище. Обикновено завоюването на по-силни позиции в местната власт е предпоставка за по-големи претенции и шансове в „голямата игра“. В настоящия случай резултатите трудно биха могли да произведат устойчиви резултати. Вероятното добро представяне на ДПС и задоволително такова на ГЕРБ са фактор, който може да инициира усилия за реконструиране на сглобката, включително в качествено променен вариант, в рамките на действащия парламент. Но дори в нея да бъдат привлечени ДБ, това няма как да бъде нито стабилно, нито ефективно управление, каквито и евроатлантически овчи кожи да облича. Нещо повече, политическите игри с цел овладяване на властта от временния тандем Борисов-Пеевски могат да имат много опасни и дългосрочни последици за нацията и държавата.
Но това е тема за друг, следизборен анализ.
