Европейската централна банка не промени лихвените си проценти за първи път от повече от година насам, защото все още преценява дали безпрецедентната поредица от лихвени увеличения ще успее да потисне инфлационния натиск. След като през септември банковите парични стратези взеха решение да качат депозитната лихва до рекордните 4%, на съвещанието си на 26 октомври те прецениха, че е по-добре да кротуват, каквито бяха прогнозите и на икономистите. В официалното си изявление след заседанието Управителният съвет на ЕЦБ посочва, че задържането на кредитните разходи на това равнище за достатъчно дълъг период от време ще има “значителен принос” за връщането на ръста на потребиелските цени обратно до целевите 2% годишно.
На пресконференцията след края на срещата в Атина, където този път се проведе тя, шефката на институцията Кристин Лагард посочи, че рисковете за БВП остават за преоценка в низходяща посока. Тя сподели за репортерите, че “икономиката вероятно ще остане слаба до края на годината”, но “след като инфлацията се понижи, бъдещите реални доходи на домакинствата се възстановят и търсенето на изнесени от еврозоната стоки нарасне, стопанството ще се засили през идните години”.
Еврото продължи да пада спрямо щатския долар, а германските облигации поскъпнаха.
Подобно на партньорите си от Обединеното кралство и Съединените щати, и европейските централни банкери оставиха открехната вратата за бъдещи лихвени повишения, ако инфлацията не падне достатъчно бързо.
Икономисти и инвеститори обаче са убедени, че върховата стойност на кредитните разходи в еврозоната е достигната след десетте им поредни увеличения от юли 2022-а. Което пък постави неизбежния въпрос кога ще дойде първото понижение на лихвите. Предвид заявеното от ЕЦБ намерение “по-високи за по-дълъг период”, залозите на пазарните играчи са за ценова редукция през юни 2024-а, въпреки че блокът на еврото рискува да изпадне в рецесия.
Официалните банкови представители не предлагат много насоки в този аспект, като вместо това акцентират върху други инструменти на паричната политика, по-специално – на портфейла от пандемични облигации (PEPP) в размер на 1.7 трлн. евро. Намеренията им са той да започне да се вталява по-бързо от първоначалните планове, което би засилило паричната дисциплина и би ускорило по-масовото излизане от ерата на кризисни стимули. Подобно поведение обаче може да се окаже твърде спорно точно когато напрежението в Близкия изток заплашва да повиши цените на суровия петрол, финансите на Рим тревожат инвеститорите, а икономиката на еврозоната върви надолу.
Италианските облигации, които се облагодетелстваха най-активно от от програмите на ЕЦБ за покупка на правителствен дълг, поскъпнаха след уверенията на европейските централни банкери от 26 октомври, че спират да инвестират повторно средствата от падежиралите облигации по PEPP в края на 2024-а. Доходността на десетгодишния италиански дълг се понижи с 6 базови пункта и свали спреда спрямо базовите за блока на еврото германски книжа със същата срочност под 200 точки.
Управителният съвет на ЕЦБ посочва, че последните данни “са потвърдили като цяло” предишните оценки на средносрочната ценова перспектива за “все още твърде висока инфлация за доста дълъг период от време и силен натиск на националните цени”.
Ден преди ЕЦБ, “Банк ъф Канада” остави без промяна основните лихви за втори пореден месец, но остави открита възможността за ново затягане на паричната политика. Съвещанията на Федералния резерв и “Бенк ъф Инглънд” са през идната седмица.
