ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

А 12-те милиона за машините на първия тур къде ли са?

ЦИК машина местни избори машинно гласуване

Два дни преди местните избори се разигра спектакъл, достоен за “Оскар”. Невиждано и нечувано, един заместник-министър си поигра с “някакъв” код на машините за гласуване и възкреси спомена за т. нар. Костинбродска афера. Този спомен все още си е кошмарен, но не заради тогавашната вероятност изборите да бъдат фалшифицирани с надпечатаните бюлетини, а заради наглостта на манипулацията и хладнокръвието, с което задкулисието ни “сготви” тогава.

И така, точно 10 години след онзи прекрасно измислен скандал, новата бомба избухна с такава сила, че ЦИК отмени машинния вот. Решението беше взето с 12 гласа “За”, а “Против” бяха само двама от членовете на комисията – Любомир Георгиев и Цветозар Томов, които определиха решението като “срамна ситуация”.

Срамна, срамна, колко да е срамна? Едва ли повече от това заместник-министър да си позволи лукса и с телефона си да запише хешкодовете на машините, а после да ги свали на влашка. Въпросът е защо

все още няма масови уволнения

и защо “ученолюбивият” заместник-министър Михаил Стоянов, все още не е задържан, а просто е разпитан в ДАНС и е пуснат да си ходи по живо и по здраво?

Къде са т. нар. компетентни институциите и кой, ако не те, ще отговори на купищата въпроси, задавани от гражданите? Примерно – как е възможно, след като процедурата е приключила, някаква си персона – пък била тя и ресорен заместник-министър – необезпокоявано да получи кодовете за машините и да започне някаква “негова” си процедура? Нали обаче никой не вярва, че той седи в основата на този грандиозен скандал?!

Отговорът на още един въпрос би трябвало да разтресе изборния процес в този му осакатен вид. Какво ще се случи с милионите, пръснати около машинния вот на местните избори, след като той

бе отменен скоропостижно и без право на обжалване и реабилитация?

Нека припомним, че по линия на машинното гласуване от време оно дясна ръка на ЦИК е фирмата „Сиела Норма“. Отношенията между тях са доста сложни и не рядко толкова конфликтни, че преминават в съдебни дела за купища пари.

Въпреки неразбориите обаче “съвместният бизнес” продължава да си върви.

За последните парламентарни избори през април т.г., “Сиела” спечели поредната обществена поръчка, този път на стойност 12 млн. лв. с ДДС. А в края на август – началото на септември, ЦИК услужливо обявява и… открива процедура за възлагане на обществената поръчка, призвана да обслужи местния вот на 29 октомври.

За да изглежда

всичко като истинско, поръчката е обявена така:

„Дейности по осигуряване на машинното гласуване в страната в изборите за общински съветници и за кметове на 29 октомври 2023 г. и при евентуален втори тур за кметове, съгласно техническите спецификации, с две обособени позиции, както следва:

Обособена позиция № 1: Профилактика/диагностика (тестване на СУЕМГ и на вградените в нея периферии – принтер и четец на смарт карти), подготовка, инсталиране на операционна система и приложния софтуер, параметризиране и окомплектоване на специализирани устройства за електронно машинно гласуване (СУЕМГ), техническо обслужване на СУЕМГ в предизборния и изборния ден по места/съответната избирателна секция и осигуряване на Център за поддръжка при възникнали проблеми със СУЕМГ.

Обособена позиция № 2: Транспорт на СУЕМГ до избирателните секции и логистично осигуряване на СУЕМГ в предизборния и деня след изборите“.

Прогнозната стойност на поръчката е 8.310 млн. лв. без ДДС или 9.972 милиона с ДДС.

За втория тур в документацията е указано, че цената ще бъде определена на база разходи за извършените дейности на 29 октомври, но  пропорционално на броя на избирателните секции.

Ако някой е доловил лека ехидност – прав е. Защото, колкото и да звучи фундаментална по характер, въпросната поръчка се оказва нещо… съвсем рутинно, поне за „Сиела Норма“. Защото с изтичането на крайния срок става ясно, че тя е

единствената фирма в България, способна да изпълни поръчката.

И затова нито една друга българска или европейска компания не е подала документи за участие в процедурата. Защо – всеки сам може да се сети, не е кой знае колко трудно…

Нещо подобно се случва и с втората обществена поръчка на тема „Местни избори“, обявена на 15 септември.

Нейната формулировка е не по-малко впечатляваща: „Дейности по надграждане на системен и приложен софтуер за специализирани устройства за електронно машинно гласуване (СУЕМГ) А-4 Модел 517, произведени от „Смартматик Интернешънъл холдинг Б.В“, за изборите за общински съветници и за кметове на 29 октомври 2023 г.“

На 3 октомври името на предизвестения победител е огласено – „Сиела Норма“. Причината е толкова очевидна, че няма накъде повече – фирмата е изключителен представител на „Смартматик“ и… така нататък.

Та, за победата си в тази втора „процедура“, „Сиела Норма“ получи 2.005 млн. лв. без ДДС, а с косвения данък – 2.406 млн. лева.

Или общо за двете поръчки целокупният

български данъкоплатец плати 10.315 млн. лв. без ДДС

(или 12.378 млн. с ДДС).

Точно тук трябва да направим още една вметка – държавните институции отдавна трябваше да разполагат със собствени възможности за извършване на всички дейности, гарантиращи ефективността и сигурността на машинното гласуване. Това обаче не се случи и както е тръгнало – изобщо няма да се случи.

Всъщност, ако погледнем върху казуса от корпоративна гледна точка, едва ли ще се затрудним с отговора на въпроса „Защо са ѝ на държавата собствени машини и собствен софтуер за машинно гласуване, след като “Сиела Норма” винаги е готова да се притече на помощ и да удари едно рамо?“

Та се връщаме на основната причина, заради която продължаваме да се занимаваме със скандала две денонощия след избухването му: от петък следобед нито една институция не се престраши да излезе и да обясни

какво ще се случи с 12-те милиона, похарчени за отменения машинен вот.

Всъщност, то е ясно какво ще се случи – ще си останат в банковите сметки на „Сиела Норма“, защото най-малко тази фирма има вина за безобразното поведение на държавата и нейните днешни „началници“.

Големият въпрос е кой ще ги възстанови в бюджета за своя сметка: ЦИК, която отмени машинното гласуване; ДАНС, която подпали държавната черга без да е проверила какво точно е направило „длъжностното лице Хикс“, или Министерството на електронното управление, чийто заместник-министър си е играл на кодове хем по никое време, хем това изобщо да му е работа.

Така че… истинският скандал предстои. И той ще е свързан с едно друго гласуване у нас и по света.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст