Започнаха изборите за местни власти в България, като в 07:00 часа отвориха врати 12 299 избирателни секции в страната. Изборите ще приключат в 20:00 ч., като може да бъде удължен до 21:00 ч., ако пред секцията има негласували избиратели. На местните избори не се образуват секции и не се гласува в чужбина. За места в местните администрации се борят кандидати от 58 партии и 9 коалиции, както и независими кандидати. На местно ниво има регистрирани местни коалиции и инициативни комитети, съобщиха от Централната избирателна комисия (ЦИК). Номерата на местните коалиции и независими кандидати в бюлетината следват номерата на партиите и коалициите, съгласно поредността на вписване на заявленията в регистъра на общинските избирателни комисии.
За местния вот са разпечатани около 20 млн. хартиени бюлетини.
Общо 30 203 са кандидатите за общински съветници при 29 433 през 2019 година. За кметове на общини са регистрирани 1355 кандидати. За кметове на кметства има 6915 кандидати. За кметове на райони се кандидатират 445 кандидати, като от тях мъже са 339 и 106 са жени, по данни от ЦИК.
Според Централната избирателна комисия 6 038 622 граждани имат право да гласуват на изборите, те ще изберат 265 кметове на градове и председатели на местни администрации, както и над 5 хиляди общински депутати. Най-много кандидати за кмет на града има в София (22 души), в Пловдив (18) и в Плевен (15). Гласуването ще се проведе с хартиени бюлетини.
Кандидатът за кмет се счита за избран на първи тур, ако получи подкрепата на повече от 50% от гласоподавателите. Ако нито един от кандидатите не събере абсолютно мнозинство от гласовете, тогава на 5 ноември ще се проведе втори тур на гласуването, като измежду двамата кандидати ще бъдат избрани, получили най-голяма подкрепа от гласоподавателите.
Забранява се агитация в деня на гласуването, обявяване на предварителни данни от вота и проучвания на общественото мнение преди затваряне на избирателните секции. Социологическите агенции ще могат да представят данни от екзитпол в 20:00, когато избирателните секции ще бъдат затворени.
Охраната на обществения ред в избирателните секции се осигурява от 15 500 полицаи, обявиха от МВР.
Правителството отпусна 151 милиона лева (около 75.5 милиона евро) за изборите. Преди изборите в различни части на страната бяха проведени полицейски операции за борба с нарушенията на избирателните права и купуването на гласове, което се практикува в бедните райони.
Според последните данни на социологическото изследване на Gallup общо 44.8% от избирателите са готови да участват в гласуването. Съдейки по прогнозите, кметските избори в повечето големи градове ще се проведат в два тура.
Силен скандал
Изборите бяха предшествани от силен скандал. Представители на български парламентарни групи се усъмниха в прозрачността на гласуването със специализирани машини по данни от доклад на ДАНС. В него се твърди, че заместник-министърът на електронното управление Михаил Стойнов е копирал незаконно специален дигитален ключ, който предпазва устройствата за гласуване от нерегламентиран достъп и манипулиране на данни.
Представители на пет политически сдружения – коалицията на ПП “Граждани за европейско развитие на България” и Съюза на демократичните сили (ГЕРБ – СДС), ПП “Възраждане”, ДПС, Българската социалистическа партия (БСП) и партия “Има такъв народ”, поискаха отмяна на машинния вот. Същевременно депутатите от коалицията на партиите „Продължаваме промяната” и „Демократична България” (ПП – ДБ) не видяха риск за гласуване в ситуацията. Правителството категорично отхвърли и възможността за манипулиране на данните от машинното гласуване.
ЦИК обсъди възникналия проблем и реши да се откаже от машинното гласуване на местните избори, като посочи, че то ще се извършва само с хартиени бюлетини.
Политически прогнози
Експерти смятат, че зараждащият се скандал може да повлияе на избирателната активност и също така да причини трудности при изготвянето на резултатите от гласуването.
Според обобщени данни от последни социологически проучвания 24.9% от избирателите, които ще участват в изборите, са готови да гласуват за представители на коалицията ГЕРБ-СДС, 16.8% – за кандидати от ПП-ДБ, 15.8% – за кандидати от партия “Възраждане”, 12.7% – за ДПС, 9.5% – за БСП, 4% – за кандидати от партия “Има такъв народ”. Традиционно обаче на местните избори населението избира конкретни кандидати, а не представители на политически сдружения, така че прогнозите на социолозите може да не са напълно оправдани.
На 5 ноември е предвиден втори тур в населените места, където нито един от кандидатите за кметове няма да получи повече от 50% от гласовете на първия тур.
