Първият тур на състоялите местни избори изигра ролята на лакмус. Действията (и бездействията) на избирателите извадиха на показ редица процеси, които доскоро бяха подценявани и дори отричани. При това става дума за тенденции, които тепърва ще набират скорост и мощ.
Нужна е една уговорка. Скандалът около машинното гласуване и неговата отмяна не бива да бъде превръщан в универсално обяснение за изборните резултати. Той дори не е важен сам по себе си, а като един от симптомите на днешната политическа „проказа“ – сглобкаджийството като начин на мислене и отношение към избирателите. Явните участници в схемата бяха наказани, неявните – остракирани. Но по-подробно за това – по-нататък.
Въпреки че към вторник сутринта все още нямаше окончателни данни за избирателната активност (с изключение на София), задълбочава се процесът на
отказ от политическо участие.
Частичните данни (поне за шестте най-големи града) и най-вече окончателната картина за столицата го доказват категорично. В София са гласували 76 хил. души по-малко в сравнение с местните избори през 2019 г. и 130 хил. по-малко спрямо предсрочните парламентарни избори през април 2023 година. При това наблюдаваме нов скок в гласувалите с опцията „Не подкрепям никого“. Обяснението е в деградацията на политиката, а не в хубавото време или ученическата ваканция.
Оттук насетне ще боравим единствено с абсолютните стойности на получените и загубените гласове, защото жонглирането с процентите е полезно само с оглед оправданията и хвалбите на партийните ръководства. Ще се фокусираме върху
гласовете, подадени за партийните листи,
защо именно те отразяват „чистата“ картина на състоянието на „стожерите на парламентарната демокрация“. Не подценяваме ролята на кметското съревнование, но там движещите сили са доста по-сложни. Нека веднага уточним, че почти навсякъде кандидатите, издигнати или подкрепени от партиите, получиха по-висок резултат от листите. Засега ще ограничим анализа върху данните за шестте най-големи града в страната, където живее около половината от реално пребиваващите на територията на България избиратели.
Безспорно
губещ №1 на тези избори е ГЕРБ.
Грубо казано, в големите градове партията на Борисов губи половината от гласовете, които спечели преди четири години. Ето някои числа: в столицата листата на ГЕРБ получава 65 хил. гласа (срещу 132 хил. през 2019 г.). В Пловдив това съотношение е 19 хил. към 30 хил., а във Варна картината е още по-тежка (14 хил. към 31 хил.). Дори в градовете, където кандидат-кметовете на ГЕРБ спечелиха убедително на първи тур, отливът на подкрепа е сериозен: в Бургас листата получава 18 хил. гласа (спрямо 28 хил. през 2019 г.), а в Стара Загора – 11 хил. спрямо 19 хиляди.
Ясно е, че дори такива одобрявани от съгражданите си кметове, като Димитър Николов и Живко Тодоров, не са успели да извадят ГЕРБ от ямата. А как стоят нещата в столицата, където кандидатурата на Антон Хекимян разбуни духовете и бе разглеждана като стъпка към планирана загуба? Един информационен източник дори излезе със заглавие „Хекимян срина ГЕРБ в София“. Независимо от персоналните съображения, истината е точно обратната: Хекимян получава 67 хил. гласа, а листата на ГЕРБ – 65 хиляди.
Ако продължим с ролята на кандидатите за кмет в София, всички с изключение на Деян Николов от „Възраждане“ се представят по-добре от партийните листи. Васил Терзиев взема 7 хил. гласа повече от листата на ПП-ДБ-СС, а несъмнената сензация на тези избори Ваня Григорова – почти два пъти повече от листата на „БСП плюс“ (81 хил. спрямо 45 хил.)
Очакваните победители в столицата (ПП-ДБ-СС)
наистина се наложиха над основния си опонент ГЕРБ в съотношение 2 към 1 и ще имат доминираща позиция в Столичния общински съвет, но далеч от заявената амбиция за абсолютно мнозинство. При това те също губят чувствителен брой гласове (една трета по-малко в сравнение в парламентарните избори през април), а резултатът на листата им (112 хил.) не е кой знае колко по-висок от сумарното постижение на ДБ и „Спаси София“ през 2019 г. (100 хил. гласа). В допълнение ги чака тежък балотаж, чийто изход не е решен.
Извън столицата, както се очакваше, успехите на ПП-ДБ са повече от скромни – втора позиция с 4 хил. гласа по-малко от ГЕРБ в Пловдив, паритет с партията на Борисов във Варна. А в Бургас, Русе и Стара Загора резилът на „добрите сили“ е пълен и те са просто част от политическия миманс.
„Възраждане“ получи реално представителство в общинските съвети и вероятно на места ще има важна роля при формиране на местните управляващи коалиции. Но заявките за пробив не се оправдаха, вероятно защото не получават доверие за реално управление.
ДПС взе своето, но също не постигна заявената цел
за 57 спечелени кметски места, а в големите градове (с изключение на Пловдив) фактически отсъства, което хвърля сянка над амбициите за ключова роля в следващата конфигурация на сглобката.
Като изключим феномена Ваня Григорова (триумфирала въпреки, а не заради партийната „подкрепа“) и представянето в Русе (главно заради Пенчо Милков), БСП продължава бързо да потъва. В столицата партията губи почти половината подкрепа в сравнение с 2019 г. (45 хил. спрямо 73 хил.), а в Пловдив, Варна и Бургас загубата е между 2,5 и 3 пъти (!), с което
БСП отстъпва дори пред редица местни формации.
Успехите в редица малки общини не бива да се омаловажават, но те не са достатъчни, за оцеляването на социалистическата партия.
Този първи прочит на постигнатите резултати основателно открива дискусията за последиците – както на местно, така и на национално ниво. Някои наблюдатели вече предсказват възпроизвеждане на сглобката между ГЕРБ и ПП-ДБ по места, но това е само един, и то не най-вероятният сценарий. Да не говорим, че не е ясно, дали некоалицията ще оцелее и ако да – в какъв вид.
