Федералният резерв не промени лихвените си проценти на второ поредно съвещание на паричния си комитет, което приключи на 1 ноември. Но обърна внимание, че бъдещи лихвени увеличения все още са възможни, ако това е нужно за овладяване на упоритата инфлация. Така след поредицата агресивни повишения на лихвите през последната година и половина (общо 11 на брой от март 2022-а насам от почти нулева позиция) базовата стойност остава стабилна в диапазона 5.25-5.50 процента – най-високото равнище от 2001 година. Решението на паричните стратези с право на гласда запазят лихвите е било единодушно.
Инфлацията се понижи чувствително след като през лятото на 2022-а скочи до най-високата си стойност за последните четири десетилетия, но цените все още се качват по-бързо от целевите за щатските централни банкери 2% годишно.
Въпреки резкия скок на кредитните разходи, потребителите все още харчат щедро за коли, ресторанти и билети за концертите на Тейлър Суифт. Националното стопанство отчете 4.9% годишен ръст през третото тримесечие, като основен принос за него имат персоналните разходи. Федералният резерв отбеляза този „силен“ темп на растеж при обявяване на решението си.
Щатската икономика е забележително стабилна въпреки най-високата скорост на увеличение на лихвените проценти от 40 години насам. Което означава, че щатските централни банкери биха могли да качат лихвите поне още един път без да навредят на националното стопанство. Засега обаче те предпочитат да изчакат, отчасти защото ефектът от досегашните повишения все още не се е проявил напълно.
В официалното си изявление след края на двудневното си съвещание паричните стратези посочват, че трябва да отчетат „закъсненията, с които паричната поитика засяга икономическата активност и инфлацията“, за да решат дали са необходими нови увеличения. Федералният резерв държи под око и пазара на труда, който се държи изключително устойчиво въпреки повишението на лихвените проценти. Безработицата е под 4% вече 20 поредни месеца и вероятно октомври ще е 21-ият.
Междувременно, затегнатият пазар на труда продължава да оказва натиск върху заплатите. Разходите на работодателите за надници и заплати са нараснали с 4.6% за 12-е месеца до края на септември, съобщи щатското Министерство на труда на 31 октомври. Това увеличение е по-малко отколкото през предишната година, но верятно ще продължи да поддържа по-бърз ръст на цените от целевите 2% годишно. Като капак, успоредно с повишението на краткосрочните лихвени проценти, дългосрочните кредитни разходи, които се определят на дълговия пазар, също вървят нагоре. Например, средната цена на 30-годишна ипотека в момента е 7.79%, по данни на „Фреди Мак“- най-висока от 2000 година насам. Това охлажда търсенето на къщи и на тесвързани с тях предмети като обзаведане и техника, отнемайки част от натиска от Федералния резерв.
На съвещанието си през септември щатските централни банкери намекнаха, че очакват още едно лихвено увеличение с 25 базови пункта до края на 2023-а. Следващото заседание на банковите парични стратези е на 12 и 13 декември, което ще е последното за тази година. А първото за 2024-а ще е на 30 и 31 януари. Търговците оценяват на 33% шанса за ново повишение на лихвите с 25 базови пункта до края на януари. Някои официални представители на Федерания резерв пък твърдят, че ръстът на доходността на дългосрочните облигации може да отмени нуждата от по-нататъшни лихвени увеличения.
Една от най-големите въпросителни пред паричните стратези е дали икономическият растеж продължава или се забавя и резултатът има потенциал да оформи посоката на инфлацията и на лихвените проценти. Много експерти прогнозират, че потреблението и растежът ще се забавят през това тримесечие, защото по-големите погасителни вноски по дълговете, по-ниският ръст на доходите и топящите се кешови наличности ще ограничат семейните бюджети.Други пък се безпокоят, че изненадващо силното национално стопанство може да задържи инфлацията на по-високи равнища за по-продължителен период от време и може да наложи по-нататъшно затягане на паричната дисциплина.
