След като европейската дипломация се препъна в съгласуването на обща позиция за войната между Израел и „Хамас“ и две седмици работи върху точките и запетаите в заключението за „хуманитарна пауза“ на боевете в Газа, сега председателката на Европейската комисия направи тежък гаф в Белград. Вместо да подкрепи огромните усилия на европейския Дипломат № 1 ЕС Жозеп Борел – за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, тя раздуха наново огъня и наля доста сериозно количество масло в него с думите, че Сърбия фактически е признала Косово.
През март двете балкански страни подписаха т. нар. Охридско споразумение, с което сръбският президент Александър Вучич и косовският премиер Албин Курти се съгласяват да направят стъпки към нормализиране на отношенията, в това число и създаване на Асоциацията на сръбските общини.
Този акт трябваше да отвори път пред възможността Белград да допусне Прищина до членство в няколко международни организации. Двете страни воюваха през 1998-1999 г., а през 2008 г. Косово обяви независимост, която Белград все още не признава.
Вучич многократно заявява, че
признаването на Косово е червена линия за Сърбия
и докато той е на власт Белград няма да я прекрачи по никакъв начин.
Курти пък се е заинатил срещу създаването на Асоциацията на сръбските общини, защото я смята за противоконституционна и даваща на косовските сърби твърде много власт.
На 26 октомври лидерите на Франция, Германия и Италия разговаряха с Вучич и Курти в Брюксел, за да ги подтикнат към стопляне и нормализиране на отношенията. Те обаче отново претърпяха провал, а двамата балкански лидери показаха, че не се притесняват от заканата на Борел за налагане на санкции – включително и спиране на финансирането – в случай на неизпълнение на споразумението.
В момента отношенията между двете страни са изключително обтегнати, след като през септември в Северно Косово
беше убит полицай от сръбски паравоенни формирования.
Косово твърди, че Сърбия стои зад атаката, а Белград отрича. Преди това пък бяхме свидетели на месеци напрежение, защото косовските сърби подадоха масово оставки от всички държавни и правителствени институции, бойкотираха изборите, а накрая – протестираха срещу опитите на избраните за кметове етнически албанци да встъпят в длъжност. Това доведе до нова вълна от насилие, при която бяха ранени около 30 души – служители на КФОР, полицаи, журналисти и обикновени граждани.
На този горещ фон, по време на 4-дневната си обиколка из Западните Балкани, председателката на ЕК заяви пред Вучич, че „прилагането на документа, приет по принцип от Сърбия и Косово на срещата на върха в Охрид през март тази година, е
равнозначно на признаване на независимостта на Косово“.
А на срещата си с косовския президент Вьоса Османи, Урсула фон дер Лайен употреби словосъчетанието… “фактическо признаване”. И поиска от Прищина да създаде асоциацията – най-трудната точка в преговорите.
“За нас признаването на независимостта на Косово изобщо не стои като въпрос и не ме е срам да го повторя и пред председателя на Европейската комисия”, отговори Вучич и добави, че нито Фон дер Лайен, нито някой друг в Европа носи вина за това, че
от 11 години Прищина не изпълнява единственото си задължение
– да създаде Асоциация на сръбските общини.
Ясно е, че ако искат да станат част от Европейския съюз, Сърбия и Косово трябва да спазват условията. Но няма нужда, когато отношенията им са пред скъсване и има риск да се откажат от споразумението, допълнително да се нажежава обстановката и то от най-високо ниво. Задачата на Фон дер Лайен беше да ги насърчи да продължат преговорите, защото това е в интерес на целия регион. Чудно дали би отишла в Израел да каже да Нетаняху да спре огъня в Газа, или да предложи на „Хамас“ да се откажат от атаките срещу израелци?
Въпросът за признаването на Косово е деликатен,
Борел е наясно с този факт и затова пипа с „кадифени ръкавици“.
Още повече, че това изискване на Фон дер Лайен е малко лицемерно, предвид равносметката, според която пет държави членки на ЕС все още не са признали Косово за независима държава – Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания. Не за друго, а защото направят ли тази крачка, като нищо ще налеят вода в мелниците на собствените си сепаратисти.
В същото време обаче нито една от тези пет държави членки не може да бъде обвинена, че е съюзник на Сърбия. Така че дали не е по-логично Фон дер Лайен да се концентрира върху насърчаването на държавите членки на ЕС признаят Косово, а след това да изисква това и от кандидатстващите за пълноправно членство?
