“Бенк ъф Инглънд”, подобно на колегите си от Федералния резерв и Европейската централна банка, не промени лихвената си политика, а банковият председател Андрю Бейли предупреди, че е “прекалено рано” да се говори за лихвени понижения. На редовното съвещание на банковия паричен комитет на 2 ноември членовете му гласуваха с 6:3 за запазване на базовата лихва на досегашните 5.25% – най-високата стойност за последните 15 години. Гласувалите против решението трима централни банкери са настоявали за още едно увеличение с 25 базови пункта, за да бъде спрян упорития възходящ натиск върху цените.
Бейли и колегите му са се обединили около становището, че вероятно ще е необходима “рестриктивна” политика “за по-продължителен период от време” за ограничаване на британската инфлация, която надвишава тройно целевата си стойност и е най-висока сред държавите от Г-7. Тези забележки вероятно ще поставят под въпрос очакванията на инвеститорите, че “Бенк ъф Инглънд” може да започне да сваля лихвените проценти през второто полугодие на 2024-а – по врмето когато британският премиер Риши Сунак ще помпа мускули за общите избори.
В официално изявление след края на съвещанието на 2 ноември Бейли посочва, че “по-високите лихвени проценти работят и инфлацията пада, но тя трябва да продължи надолу до целевите 2% годишно”. И че “през този месец банкерите не са променили лихвите, но ще следят изкъсо дали не се налага ново увеличение”.
Търговците обаче орязаха залозите за нов лихвен ръст и вече оценяват на 40% шанса за поредно повишение с 25 базови пункта до февруари 2024-а, както и за начало на разхлабване на паричната дисциплина до август.
Облигациите реагираха положително на лихвеното решение на британските централни банкери и поскъпнаха, като доходността на десетгодишния британски дълг падна с около 11 базови пункта – до 4.39 процента. Британският паунд пък увеличи печалбите си отпреди съвещанието и повиши пазарната си оценка с 0.5% – до 1.2217 щ. долара – най-високата котировка от 24 октомври. Този подем обаче се дължи до голяма степен на слабостта на зелените пари, които тръгнаха надолу след като на 1 ноември Федералният резерв реши да не променя лихвите, а банковия шеф Джеръм Пауъл загатна, че възходящият лихвен цикъл отъд Атлантика вероятно е приключил.
Очакванията на “Бенк ъф Инглънз” са, че инфлацията ще се върне до целевите 2% годишно в началото на 2025-а, ако лихвените проценти не се променят.
Един от паричните стратези, подкрепили лихвената пауза, съзира нарастващ риск от пренатягане на паричната политика и смята, че пълният ефект от досегашните лихвени повишения все още не се усеща. Тримата му колеги – Катрин Ман, Мегън Грийн и Джонатан Хаскел, гласували за още 25 базови пункта – до 5.5%, се обосновават с недостига на достатъчно кадри на пазара на труда, по-високата инфлация в сектора на услугите и ръста на заплатите.
За първи път като наблюдател на съвещанието на паричния комитет на “Бенк ъф Инглънд” е присъствал бившият председател на Федералния резерв – Бен Бърнанке, което е част от поверената му проверка на прогнозите и комуникациите на институцията. Да припомним, че Бейли и британската централна банка бяха критикувани активно заради пропуска им да реагират достатъчно бързо на инфлационния натиск преди той да изпрати цените на най-високите им равнища за последните 40 години през 2022-а. Бърнанке ще направи препоръките си в началото на идната година.
Британските парични стратези не прогнозираха техническа рецесия, но посочват, че стопанството ана Острова ще бъд в стагнация през 2024-а. А несигурността, съпътстваща тези оценки все още оставя 50% вероятност от рецесия, която някои анализатори вече са предвидили.
Новите икономически оценка на “Бенк ъф Инглънд” са за близък до нулата ръст на БВП през идната година (срещу предишното очакване за 0.5% ръст) и хилав подем с 0.25% през 2025-а. Тазгодишният икономически растеж се оценява на 0.5 процента.
Безработицата също има шанс да се увеличи по-бързо и да приключи 2023-а на 4.3%, а не на предишните 4.1%, защото бизнесът прави повече съкращения, за да се адаптира към по-високите лихвени проценти. “Бенк ъф Инглънд” прогнозира 5.1% безработни до края на 2026-а.
Най-малко 600 хил. служители са отпаднали от редиците на работещите по време на пандемията, което принуди компаниите да качат заплатите, за да привлекат опитен персонал след края на карантините. Официалните данни за пазара на труда обаче не са особено надеждни, защото анкетата на Националната статистистическа служба е била попълнена от малък брой участници. Което повишава несигурността относно действителното положение в сектора, и затруднява още повече британските централни банкери да оценят реално въздействието на лихвените увеличения върху нацоналната икономика.
Инфлацията на Острова достигна върховите 11.1% през миналата година и оттогава върви надолу, но остава неудовлетворително висока – повече от три пъти над целевите 2% годишно. Бейли и колегите му отчитат, че възходящият натиск на заплатите буди сериозни тревоги и прави възможно ново увеличение на лихвените проценти, ако той се запази. Все пак, очакванията са ценовият ръст да се понижи до 4.6% до края на 2023-а, което би било победа за правителството на Сунак, който обеща да преполови инфлацията в рамките на тази година.
