Ерата на динозаврите е приключила преди 66 милиона години, когато астероид с размерите на град пада в плитко море край бреговете на днешно Мексико.
Но как точно е станало масовото измиране на 75% от видовете на Земята в годините, последвали катаклизма, остава неясно. До преди няколко дни.
Предишни изследвания предполагаха, че при удара, който е образувал кратера Чиксулуб, широк 112 мили (180 км), се е освободило голямо количество сяра, която, заедно със саждите от горските пожари са предизвикали глобална зима, защото температурите са се понижили.
Но ново проучване, публикувано преди дни (на 30 октомври) в списание Nature Geoscience показва, че финият прах, получен при удара в прахообразна скала, изхвърлена в земната атмосфера, вероятно е изиграл по-голяма роля. Този прах е блокирал Слънцето до такава степен, че растенията не са могли да фотосинтезират в продължение на близо две години след това. Така той е блокирал биологичен процес, който е от решаващо значение за живота.
“Спирането на фотосинтезата за почти две години след удара е причинило брутални предизвикателства за живота”, споделя водещият автор на изследването,изследователят Джем Берк Сенел, постдокторант в Белгийската кралска обсерватория.
“Това е сринало хранителната верига, създавайки процес на изчезване на видовете”, категоричен е Сенел.
Неочакван механизъм за убиване
За да достигнат до своите открития, учените разработват нов компютърен модел, който симулира глобалния климат след удара на астероида. Моделът е на базата на публикувана информация за климата на Земята в този отрязък от време, както и на нови данни от проби от седименти, взети от Танис в Северна Дакота, които обхващат 20-годишен период по времето на и след катастрофалния удар.
Зоната на вкаменелостите в Танис предоставя уникални данни за това, което може би е било най-значимото събитие в историята на живота на нашата планета. Фосилизираните риби, открити на мястото, разкриват, че астероидът се е ударил край мексиканския полуостров Юкатан през пролетта. Други вкаменелости открити там, показват в детайли какво е последвало след деня на катастрофата.
Пробата от мястото, анализирана за целите на новото изследване, съдържа силикатни прахови частици, които са били изтласкани в атмосферата в шлейф, преди да паднат обратно на Земята.
Екипът учени установява, че този фин прах е могъл да остане в атмосферата до 15 години след сблъсъка с астероида. Изследователите предполагат, че поради това глобалният климат може да се е охладил с до 15 градуса по Целзий.
Техните проучвания представляват първото детайлно изследване на подобни прахови частици.
“Дълго време се предполагаше, че основната причина за измирането на динозаврите е бил екстремният студът след удара при Чиксулуб, но главната е именно спирането на фотосинтезата след този сблъсък”, твърди Сенел.
“В рамките на няколко седмици, (след удара), планетата е претърпяла глобално спиране на фотосинтезата, което продължило почти две години, по време на които тя напълно е изчезнала”, добавя Сенел.
“След това фотосинтезата започва да се възстановява . … И през следващите три-четири години тя достига до пълното си възстановяване.”
Мистерии около масовото измиране
Сенел споделя, че моделът разкрива как спирането на фотосинтезата, при който растенията използват слънчевата светлина, водата и въглеродния диоксид, за производство на енергия и кислород, е пряко свързан с финия прах, изхвърлен в атмосферата, който блокира Слънцето.
Палеонтологът Алфио Алесандро Киаренца заявява, че изследването е помогнало за разкриването на някои от загадките, свързани с масовото измиране на динозаврите.
“Основната полза от тази статия е, че тя предоставя по-точна информация за състава, свойствата и продължителността на въздействие на фините прахови компоненти, изхвърлени от мястото на удара, които са допринесли за глобалната тъмнина по време на зимата след удара”, казва Киаренца, от Университета във Виго, Испания. Той не е участвал в изследването.
По думите му новата информация позволява на учените да изследват процесите и продължителността им по-обстойно, като така по-ясно ще разберат механизмите, които стоят зад блокирането на слънчевата радиация, водещо до спирането на фотосинтезата и до значителен спад на температурите, довел до измирането на динозаврите.
