Геополитическите сътресения имат „противоречиво“ и „статистически незначително“ въздействие върху динамиката на световната търговия в сравнение с други фактори, според експерти от Международния валутен фонд. Това се посочва в статията на анализатора на МВФ Серхан Севик „Да живее глобализацията: геополитически шокове и международна търговия“.
Според Севик, въпреки отделните геополитически кризи, глобалната интеграция продължава да процъфтява, а световната търговия показва съпротива срещу протекционистичните политики и икономическата фрагментация.
„Глобалните вериги за стойност се променят с течение на времето поради икономическото и технологичното развитие, а понякога и поради геополитически съображения. Историята обаче показва, че въпреки редките пукнатини в геополитическия пейзаж, никоя страна или регион в света не може да бъде напълно самодостатъчен. Ето защо глобалната търговска интеграция, въпреки периодичните неуспехи, продължава да се развива и носи просперитет на все повече хора по света“, обобщава Севик.
За анализа експертът на МВФ е използвал гравитационен модел, който отчита фактори като БВП на страните партньори, разстояние една от друга, население, религия, членство в международни организации и геополитически отношения.
Досега обаче дългосрочното въздействие на глобалните шокове и политическите съюзи на държавите върху търговията е малко проучено. Един от малкото опити за изследване на този проблем въз основа на големи данни може да се счита именно доклада на икономиста на МВФ Серхан Севик, публикуван на уебсайта на фонда. Основното заключение на проучването, озаглавено „Да живее глобализацията: геополитически сътресения и международна търговия“, е, че въздействието на глобалното политическо напрежение върху отвореността на търговията е силно преувеличено. Авторът стига до това заключение, като анализира двустранните търговски потоци на 59 хиляди двойки страни за периода между 1948 и 2021 година.
Най-забележимо, както се очакваше, обемът на търговията между държавите беше повлиян от „фиксирани“ фактори – географска близост, исторически връзки, културни, религиозни и езикови прилики, размер на пазара и международни търговски споразумения. Влиянието на „политическата близост“ на страните е статистически незначимо, заявява Серхан Севик. Освен това степента на „приятелство“ на държавите почти не се отразява на търговията – нито веднага след нарастването на „напрежението“, нито в дългосрочен план.
Имайте предвид, че данните за двустранната търговия между страните за 2022 и 2023 г. не са взети предвид в изследването – но предвид обема на изследвания масив, е малко вероятно те да променят радикално описаните тенденции, посочват други анализатори. Засега постепенно появяващата се информация не показва, че рисковете за отвореността на световната търговия са нараснали значително през последните години, смята Севик. И все още не се вижда деглобализация или фрагментация на световната икономика. Според изчисленията, представени в доклада, войната на Русия в Украйна и други международни конфликти все още не са предизвикали смущения в световната търговия, сравними например с последиците от Кубинската ракетна криза през октомври 1962 година. Това обаче не означава, че търговските връзки и веригите за доставки остават непроменени – тяхното преструктуриране е забележимо и публикацията на МВФ явно не спори с това. Но основният двигател на търговията остава икономическото и технологичното развитие на страните, а не техните политически предпочитания.
