Нобеловата награда за икономика беше присъдена на Клаудия Голдин за изследването й върху разликата в заплащането на мъжете и жените. Тя въведе понятието „майчинско наказание“ и отговори на въпроса защо винаги заплатите на жените са по-ниски от тези на мъжете. Тя е третата жена в историята, получила Нобелова награда за икономика.
През 2023 г. Нобеловата награда за икономика беше присъдена на икономистката Клаудия Голдин от Харвардския университет за нейното изследване на ключовите фактори зад различията между половете на пазара на труда.
До определен момент различията между половете, присъстващи на пазара на труда, не бяха във фокуса на вниманието на специалистите. Клаудия Голдин беше една от първите, които се задълбочиха в този проблем. Нейното изследване е много илюстративно, богато на качествени емпирични доказателства и показва как жените могат да бъдат интегрирани още по-ефективно в икономиката и как разликите в заплащането на жените и мъжете могат да бъдат преодолени. Сега заключенията от нейната работа може да изглеждат доста очевидни за някои, но когато професор Голдин започва изследването си през 70-80 години на ХХ век, всичко изглежда съвсем ново. Тя всъщност проправи пътя за нова посока на изследване, коментират експерти.
Женският въпрос
Лауреатът представи първия изчерпателен доклад за доходите на жените и тяхното място на пазара на труда през последните 200 години. Голдин е прекарала живота си в изследване на разликата в заплатите между мъжете и жените, опитвайки се да отговори на въпроса: „Защо жените печелят по-малко?“ В резултат на това Голдин предложи обяснение, което преди това не беше сериозно обмисляно.
Голдин установи, че въпреки модернизацията, икономическия растеж и увеличаването на дела на жените през ХХ век, разликата в доходите между жените и мъжете остава почти непроменена. Обикновено основните фактори при изчисляване на разликата в заплатите бяха образованието и опита, след което започнаха да обръщат внимание на други: индустрия, позиция и т.н. Клаудия Голдин каза, че семейните характеристики също трябва да бъдат взети под внимание, особено жените, които излизат в отпуск по майчинство и имат деца. В този момент се получава същото забавяне, което пречи на жените да получават заплати, равни на мъжете.
„Това е така нареченото майчинство на пазара на труда. Когато една жена се върне на работа след майчинство, тя губи стаж и съответно заплата. Това лежи в основата на празнината, която нараства с времето, казва Голдин. Интересното е, че дори по-образованите жени от мъжете получават по-малко след отпуск по майчинство.
Клаудия Голдин също разгледа въпроса за демографските революции. Жените разбраха, че искат да постигнат висоти и да изградят кариера, така че отложиха майчинството. Това пък доведе до факта, че сега наблюдаваме тенденция към намаляване на раждаемостта. Жените искат да бъдат по-равни в правата си и разбират, че именно в момента на бременността настъпва тази загуба.
В своите творби обаче Голдин не представя възможни решения на проблемите, свързани с пола.
Историческата ретроспекция е изключително важна за социалните науки. В този случай изследването на Клаудия Голдин, базирано на данни, показва как се е променила ролята на жените по време на прехода на икономиката от аграрно към индустриално и постиндустриално състояние. Ясно е, че страните по света са на различни етапи на социално-икономическо развитие и благодарение на подобни изследвания можем да разберем накъде ще отидат в бъдеще и какви промени вероятно ще претърпят пазарите на труда им.
Но сега броят на квалифицираните служители, включително мъжете, намалява.
Така че, ако има недостиг на квалифицирани кадри, търсенето на женска работна ръка ще расте и най-вероятно заплатите им ще се повишат, ще се появят и нови възможности за кариерно развитие. Освен това дигитализацията също играе роля: тя намалява различията между половете и дава на жените достъп до видове работа, до които преди не са имали достъп, например поради по-ниска физическа сила. С автоматизацията на работното място тази празнина намалява.
Обсебена от науката
От детството си Клаудия Дейл Голдин е искала да стане учен и микробиолог, но съдбата реши друго. На 77-годишна възраст тя стана третата жена в историята, получила Нобелова награда за икономика.
Краудия Голдин завършва гимназията в Бронкс и след това посещава университета Корнел, където завършва с отличие.
„Откакто се помня, мечтаех да стана учен. Когато бях малък, идеята да погледна през микроскоп и да открия цял свят беше вълнуваща. Като тийнейджър си мислех, че знам всичко на света. Но след това отидох в колежа в университета Корнел и моментално открих колко малко всъщност знам. Това в началото ме разстрои, но после ме вдъхнови. Така станах това, което бихте могли да наречете маниак на хуманитарните науки. И просто опитах всичко: опитах се да уча антропология, литература. Но моята склонност към математиката ми попречи да се реализирам в тези области“, признава Голдин в интервю за редактора на списание Region Дъглас Клемент (това е икономическото списание на Федералната резервна банка на Минеаполис).
Тогава, казва тя, открива икономиката и се увлича от нея. Тя получава магистърска степен по икономика от Чикагския университет и докторска степен по икономика от същия университет през 1972 година. Тогава наставници на Клаудия Голдин бяха бъдещите нобелови лауреати Гари Бекер и Робърт Фогел.
Тогава започна поредица от победи в кариерата. Голдин е получила множество професионални отличия: първата жена, назначена в икономическия факултет на Харвард, сътрудник на Американската академия за изкуства и науки и много други. Тя често е класирана сред десетте най-влиятелни жени икономисти в света.
Самата тя признава, че нейната страст са необработените данни. Тя обича да рови в отдавна заровени библиотечни файлове, прашни училищни архиви и неясни статии във вестници.
„Като икономически историк аз тълкувам „настоящето през призмата на миналото“. По принцип изследвам произхода на проблеми, които са от актуално значение“, каза Голдин в същото интервю.
Клаудия Голдин остави своя отпечатък в икономиката с пионерски изследвания върху градското робство, въздействието на технологичните промени върху структурите на заплатите и ролята на образованието за смекчаване на неравенството. След това тя се посвети на трудовата история на американските жени.
„Започнах с въпроса: Защо мъжете и жените в историята са наричали определени професии като женски, а други като мъжки? Вземете например дойните крави. В Средния запад мъжете биха казали, че това е женска работа. Но, колкото и да е странно, на Изток това се смяташе за мъжка работа. Исках да намеря корените на това“, казва Голдин.
Последната работа на Голдин засяга не само майчинството като наказание, но и бракът като наказание. В своите статии Голдин твърди, че хората в официални бракове имат по-ниски заплати от хората, които са в граждански брак. Според нея това се дължи на факта, че хората, които не са узаконили връзките си, са склонни да сменят работата си по-често. Поради това те могат да бъдат задържани само с голяма заплата.
