Резултатите от втория тур на местните избори дават огромно поле за размисъл и ако бъдат разчетени правилно от политиците, има шанс нещата да тръгнат в правилната посока. През следващите няколко дни “правилните” социолози и политолози ще се опитат да ни обяснят защо избирателната активност удари поредното дъно (под 40%) и по какви причини се стигна до инфарктния софийски балотаж – Васил Терзиев срещу Ваня Григорова, който приключи с никаквата разлика от около 5000 гласа. Каквото и да се изприказва в сутрешните блокове обаче, ако то не попадне там, където му е мястото, ако не покълне и не върже – язък ни за приказването.
Ръководствата на партиите са свикнали, че симпатизантите им са длъжни да ги подкрепят, каквото и когото да предложат. Може би затова не си дават много труд да търсят по-лесно избираеми и харизматични кандидати, както и да правят смислени кампании, в които ясно и конкретно се посочва какво се предлага и как ще се изпълни. Вместо това сме свидетели на говорилни и замеряне с компромати. Самите симпатизанти също имат пръст в този злощастен процес, защото от години я карат по схемата „По-малкото зло“. И още един уродлив феномен трайно навлезе в нашия бит, за да се превърне в типично нашенски – „Изпълних гражданския си дълг и гласувах, но с отвращение!“
Вместо това,
често получаваме противоречиви кандидати,
които до края на кампанията не могат да вържат дори половин общо приемливо предложение, ако то не им е написано предварително и ако не им е обяснено от кого зависи изпълнението.
Така се случи с Васил Терзиев от ПП-ДБ заради агентурно минало на роднините му и с Ваня Григорова от БСП, която бе обвинена, че залита в русофилия. Само в София около 5% са гласували с „Не подкрепям никого“, което означава, че хората, гласували по този начин, са си направили труда да отидат до избирателните секции и да упражнят демократичното си право. Интересно защо този избор не се коментира от партиите.
Партийните централи
традиционно губят общата картина на случващото се,
като с мъка поемат отговорност за частичните си неуспехи и гръмко се хвалят с още почастичните си успехи. Без изобщо да си дават сметка, че в бъдеще ги чакат десетки политически кампании.
Сега например, обединението „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ се чуди защо се изви тази „червена мъгла“ над традиционно синя София и за малко не измъкна под носа на Терзиев кметското кресло.
БСП, както винаги отчита големи победи, без значение колко мандата и влияние е загубила. Докато лидерите и анализаторите на ГЕРБ
по традиция търсят вината извън партията.
В конкретния случай – сред съюзниците й в управляващата (не)коалиция.
Така беше миналата седмица, когато Борисов и хората му загуби кметското място в София и мнозинството в Столичния общинския съвет, така беше и след вчерашния балотаж, когато загубиха “войната” за районните кметства в столицата и останаха само с трима представители. Да не говорим за Варна, Благоевград, Пазарджик и… къде ли не още.
Поражението на ГЕРБ на редица места в страната може да има доста сериозни последици за качеството на държавното управление.
В неделя (5 ноември), например, Бойко Борисов заплаши, че в сряда (8 ноември) ще реши дали партията му ще продължи да подкрепя правителството на Николай Денков. Той уточни, че дотогава ще поиска информация от структурите
какво са сътворили по места партньорите в управлението
от “Продължаваме промяната – Демократична България”, като цялата информация ще бъде обсъдена на национално съвещание на партията.
Подозренията на Борисов са, че съюзниците му са направили в Банкя и редица други общини коалиции с “Възраждане” и с БСП, водени от една единствена цел – ГЕРБ да загуби.
В изблик на “благороден гняв” Борисов нарече коалиция “Пропутинска сглобка”, но… светкавично направи две много важни уточнения: първо – обяви, че разчита на разума на Христо Иванов и на Атанас Атанасов (лидерите на “Демократична България”, б.а.), и второ –
нарече техните избиратели умни хора!
Да се чуди човек какво е мнението на Борисов за избирателите на останалите партии в парламента, а и извън него.
Гласоподавателите ясно заявиха волята си: хегемонията на ГЕРБ в местната власт започва да става минало, но ПП-ДБ – въпреки че на места постигнаха ключови победи – имат още много да учат, за да предизвикат вълната от подкрепа, която смятат, че им се полага.
Ако не анализират резултатите си безпристрастно, макар за вътрешна употреба, на следващите избори няма защо да се чудим че избирателната активност ще под 30% и ще се появил нов месия. Който, най-вероятно, не само ще ни извади от ЕС и НАТО, ами ще ни върне в пределите на Велика България от времето на хан Кубрат.
