След като страните от Европейския съюз не успяха да договорят общи мерки срещу нелегалната миграция, се наложи борбата с пожара да продължи на национално ниво, със собствени мерки. Каквото и да мерки за ограничаване на мигрантските вълни да вземаха правителствата на държавите членки през годините, нито една идея не проработи. Нищо добро не произлезе дори от опцията „Добри пари срещу връщане в родината“.
Днес вече е на мода точно обратният вариант: богатите европейски демокрации, начело с Германия, Франция, Нидерландия и Австрия, тръгват да доказват, че вече са непривлекателни и няма да плащат щедри социални издръжки на хора, които не желаят да работят.
Звучи странно, но е логично. Натискът върху богатите държави продължава да става все по-силен, защото легалните, и нелегалните мигранти ги предпочитат като крайна дестинация заради убеждението, че в тях се живее добре дори и да не работиш нищо.
Резултатът е очевиден. Социалните системи на богатите вече са толкова претоварени, че тук-там взеха да се задъхват и да издишат. А широко скроените европейци изведнъж взеха да се изнервят от нищо и
да приемат мигрантите с видима неохота.
Най-голямата икономика в Европейския съюз – Германия, реши да приложи непопулярни досега решения, за да се справи с огромния наплив на мигранти.
Проблемът взе да става системен от 2015 г. насам, когато бившият канцлер Ангела Меркел обяви прословутата си политика на отворените врати. След избухването на войната в Украйна през зимата на 2022 г. обаче
този проблем прерасна в реална криза,
защото в момента Германия е подслонила над 1 милион бежанци. Срещу това никой нищо не казва. Недоволството е, че 480 000 от тези бежанци са в трудоспособна възраст, но… все още са на държавни помощи.
Извънредната ситуация изисква извънредни решения. Затова във вторник (7 ноември) канцлерът Олаф Шолц и ръководителите на 16-те германски провинции след часове разговори се договориха… да обърнат листото. Тоест – мигрантите, търсещи убежище в Германия, да чакат по-дълго преди да получат право на финансови помощи.
Ако този план се осъществи,
правителството на Шолц ще спести 1 млрд. евро.
Мярката е част от план, който цели да намали броя на мигрантите, и да направи страната по-непривлекателна в очите на стотици хиляди кандидат-европейци, втурнали се към Германия по всевъзможни маршрути.
В този план влизат мерки за улесняване на депортирането на мигранти и вариантът за изпращане на нередовни мигранти обратно в Африка за обработка на молбите за убежище.
Срещата се случи след многобройни оплаквания на ръководствата на провинциите, че обществената хазна и инфраструктурата са претоварени. Разходите обаче нарастват, защото правителството се съгласи догодина да плати на провинциите и на общините по 7500 евро за издръжката на един бежанец, както и да плати авансово 1.75 милиарда евро през първата половина на 2024 година. Така общият размер на
федералната помощ ще бъде 3.5 милиарда евро.
В същото време Полша и Унгария остават твърдо против приемането на хора, пристигащи от Близкия изток и Африка.
Новият премиер на Словакия – Роберт Фицо също ще се присъедини към тях. Нещо повече – той предлага реанимиране на Вишеградската четворка (Чехия, Полша, Унгария и Словакия), която да се противопостави на идеята Брюксел „еднолично“ да преразпределя мигранти по територията на целия блок.
Гърция пък призова другите държави членки на ЕС да приемат план за санкциониране на страните, които
отказват да приемат собствените си мигранти,
депортирани от блока.
Гръцкият министър на убежището и миграцията Димитрис Кайридис заяви, че съществуващите двустранни споразумения за връщане на мигранти между отделните държави членки на ЕС и страните, които не са членки на Съюза, са се оказали неефективни.
Според него е недопустимо тези държави да отказват да приемат обратно своите собствени граждани и затова трябва да си понесат последствията. Примерно – ЕС да не им отпуска никакви финансови помощи.
„Неуспехът да се приложи изпълнима политика за депортиране ще направи Европа за смях“, посочи Кайридис.
Във вторник Италия обяви, че
ще изгради центрове в Албания,
където да бъдат настанявани мигрантите, пристигащи по море.
Тези центрове би трябвало да отворят врати през пролетта на 2024 г., като стартовият им капацитет ще е 3000 души, но италианското правителство се надява „бройката“ да бъде вдигната до 36 000 мигранти годишно.
Причината за това решение е, че от началото на годината на Ботуша са „дебаркирали“ над 145 000 кандидат-европейци. Количество, което предизвика социални вълнения, най-вече – на остров Лампедуза.
Планът на Рим наподобява опита на британското правителство
да изпрати хиляди търсещи убежище на Острова в… Руанда.
Първата стъпка е направена и очевидно все повече страни от блока започват да осъзнават, че да обсъждането на темата до безкрай, без се прави нищо, превръща проблема в криза.
Другата новина е, редовите европейски данъкоплатци взеха да осъзнават… очевидното: контролът по границите не ограничава правото на ходят където си искат, както и „разни други“ права. Напротив – защитават ги!
