Аз не чувам с лявото ухо, но пък през дясното съм развил свръхслух от малък, поради което чувам както леви, така и десни послания.
Така здравният министър проф. Христо Хинков започна изказването си на форума Powers Summit 2023, организиран с основна цел да бъдат чути гласовете на браншовите организации и на основните заинтересовани страни в сектора.
Той коментира, че от споделените проблеми в сектора, се оформя едно общо впечатление, че здравната система е малко или повече хаотична. Според министър Хинков тя е по-скоро фрагментирана и именно заради тази фрагментация, ако един болен влезе в болница и след това бъде изписан, после той се връща там, откъдето е излязъл – т.е. за него не продължава онази грижа, която ще му е необходима за окончателно излекуване.
“Тази фрагментация в съчетание с всякакви други интереси – пазарни, икономически, лични, води до това, че ние наливаме средства в тази система, а резултатът не е добър и нашите болни продължават да са болни и нашата смъртност е изключително висока“, обясни здравният министър.
Той обясни, че високата смъртност се дължи и на COVID-19, като добави, че пандемията е разкрила слабостите на здравната ни система, като е показала, че тя не е подготвена да посреща предизвикателствата.
От друга страна здравният министър призна, че е обнадежден, тъй като е видял, че в много болници се е развивала и развива система на централизирани кислородни терапии, която се е оказала от ключово значение за спасяване на болните от коронавирус. Освен това той със задоволство констатира, че се осигурява и инфраструктура в болниците, при която, при нужда, могат да се разделят потоците на болни и здрави. Той добави и че в момента има искане за разкриване на инфекциозно отделение във варненската болница “Света Мария” и там действително ще има не само отделение, а цяла клиника, която ще поеме функциите на инфекциозните отделения – нещо изключително похвално, предвид факта, че от гледна точка на финансирането към разкриването на подобни структури няма особен интерес от страна на частните инвеститори и това е проблем.
След това здравният министър коментира предлаганата здравна карта, която чул като искане по време на дискусиите между представителите на заинтересованите страни. По думите му това е само ориентировъчен инструмент за провеждане на здравни политики, а не е решение на проблемите, като например на достъпа до здравеопазване. Проф. Хинков цитира бивш министър на здравеопазването от Нидерландия, който при свое скорошно посещение в България заявил, че здравната ни система работи добре, имайки предвид достъпа до високоспециализираните здравни манипулации и до последните иновативни лекарства, осигурявани чрез НЗОК на пациентите с редки заболявания.
По думите на министър Хинков това в други страни се контролира по различен начин, но в България начинът е дълбоко хуманен. “Друг е въпросът дали можем да си го позволим с 8% здравна вноска, но тук никой няма да поставя въпроса за увеличаване на здравната вноска, преди да сме запушили всички пробойни в системата, а те са много”, категоричен бе здравният министър.
На следващо място той отбеляза, че е чул да се говори за клиничните пътеки. Призна, че един от недостатъците на здравната ни система е, че като се финансира през клинични пъткеки, тя не отчита няколко фактора на болестта, като например съпътстващите заболявания и нейната тежест. Ето защо той е възложил на екип от здравни икономисти в здравното министерство да разработят коефициенти за тежест и за съпъстващи заболявания към клиничните пътеки.
След това той припомни как преди 25 години били въведени клиничните пътеки – тогава трябвало да се реши много спешно с каква мярка ще се финансира болничната помощ и тъй като се оказало, че в България няма диагностично свързани групи, спешно били преведени 30 клинични пътеки от австралийската класификационна система.
“В момента работим по около 300 клинични пътеки и така се приближаваме към един основен принцип на Световната здравна организация – универсално покритие на медицинските услугите, което означава, че независимо как се финансира здравната система, тя трябва да обхване всички, а не само отделни категории”, обясни министър Хинков.
На следващо място здравният министър посочи, че е чул да се говори за превенция и профилактика, и отчете, че в частичния бюджет за 2023 г. е имало тенденция за увеличаване на парите за тази дейност, като тя ще продължи и през 2024 г., тъй като затова има разбиране и от страна на финансовия министър.
Накрая здравният министър завърши с интересната, нехарактерна за здравната система, дума, която чул, “епикурейство“.
“Ние наистина сме епикурейци, само че самоубийствени епикурейци – епикурейци, които не си даваме сметка, че най-ценното, което имаме в живота – здравето си, ние го пилеем безразсъдно. Чак когато се изправим лице в лице с болестта, ние си даваме сметка какво сме изпуснали. Затова всеки трябва да си отговори на въпроса какво лично той е направил, за да бъде здрав, а не да очаква, че държавата, министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса или пък политическите партии, трябва да се грижат за личното му здраве“, завърши здравният министър.
