България ще участва за първи път със собствен щанд на предстоящата Конференцията на ООН за изменението на климата – COP28 (Conference of the Parties), която ще се проведе от 30 ноември до 12 декември в Дубай. Планира се на щанда да бъдат представени български компании от различни сектори, финансиращи институции, местни власти и учени. Така България ще застане на картата на климатичната дипломация и получава възможност за признание за постиженията ни, заяви пред журналисти министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
Конференциите на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата стават все по-важни на глобално ниво. Те са кулминацията на тежък, едногодишен преговорен цикъл, в рамките на който преговорните екипи преговарят изключително интензивно.
За България е особено важен начинът, по който страната ще се представи и ще заяви позицията си.
Европейският съюз (ЕС) е лидер в политиката, свързана с измененията на климата и предотвратяване на негативните последствия, причинени от парниковите газове. Целта на
Съюза, и разбира се, България като част от него, е да въвлече всички останали държави в тази политика, уточни Силвия Рангелова, директор на дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международното сътрудничество“ в екоминистерството.
В света на климатичната политика се води ожесточена конкуренция, в която за момента печели Китай, следван от САЩ, и едва след това се нарежда Европа.
Климатичната политика има и голямо влияние върху дейността на компаниите, както и върху функционирането на градовете, допълни министър Попов и даде пример със София и Габрово, които са единствените два български града, присъединили се към инициативата на Европейската комисия да станат климатично неутрални до 2030 година.
България търси признание, разпознаване на реалните постижения, които в голяма степен са в рамките на бизнеса. Пример за това е така нареченият Варненски клъстер, формиран от „Солвей Соди“, „Агрополихим“ и „Девня цимент“ – големи предприятия, които се стремят към въглеродна неутралност и работят заедно.
Още един пример е “Тракия икономическа зона”, която от пет години работи по тази концепция и се е дефинирала като въглеродно неутрална – единствената икономическа зона от този тип в Европейския съюз.
Друг пример е българската соларна индустрия, която е, може би, номер едно в Европа по изграждане на индустриални фотоволтаици зад граница, обясни министър Попов.
Кандидатурата на България за домакинство на следващата конференция – COP29, вероятно няма да успее заради съпротивата на Русия, но страната ни е предложила идеята за т. нар. „Distributed COP“.
Венемира Мачева