Балотажът на местния вот допълни някои щрихи към картината, но не я промени съществено. Сега на дневен ред са два основни въпроса. Първият, който вълнува силно мнозина, е как ще се отразят резултатите върху политическите процеси на национално ниво. Иначе казано, какво ще се случи със сглобката – ще се спои още по-здраво, ще бъде реконструирана, ще продължи да ерозира под влиянието на вътрешните напрежения или ще се разпадне. Всеки един от тези сценарии има своите основания, сюжетна линия и последици.
Вторият, по-важен въпрос е дали политическите партии и върхушки ще направят необходимите изводи от случилото се на повърхността на изборното състезание и под нея. По същество това означава
дали са разбрали какво им каза народът
и способни ли са да действат адекватно. Отговорът изглежда ясен, но е възможно поне някои играчи да проявят здрав разум. Успешното представяне на Ваня Григорова е симптом за такава плаха положителна тенденция, стига, разбира се, тя да бъде закрепена и развита.
Първият въпрос е тема за отделен анализ, в който резултатите от изборите представляват само един от важните параметри. Самата природа на уродливата управленска конструкция със странни имена ще поражда обективно нови и нови сътресения. Скандалът около машинното гласуване показа за пореден път, че враждебността и интригите между съдружниците в сглобката нямат нито граници, нито спирачки. Сега предстоят нови сблъсъци – предстои разглеждане и приемане на бюджета за следващата година, както и ключови решения за разпределяне на много пари. Това е висок залог, особено за някои политически субекти, които искат бързо да си свършат работата и „да си ходят на островите“.
Случилото се на изборите повишава вероятността на хипотезата, че
ще бъде направен опит за прекрояване на формата,
съдържанието и механизмите на функциониране на сглобката. ГЕРБ се представи по-зле от очакваното, което даде известен бонус на ПП-ДБ. При това става дума не само за състояние на партийните структури, а за провали при вземането на важни политически решения. В случая с ГЕРБ това означава, че има един виновник – Борисов. Пословичният му политически инстинкт го подведе тежко и то в рядко благоприятна ситуация, каквато не е имал през последните четири години. Във Варна, Благоевград, Шумен и Пазарджик ГЕРБ загуби кметските позиции, защото заложи на кандидати без шанс за победа, въпреки че имаше нелоши шансове. В днешната ситуация бе логично от тези грешки да се възползват главно ПП-ДБ. В София пък фиаското бе срамно на всички направления.
Оказа се, че ГЕРБ също губи от участието в некоалицията, което ускори отдавна забелязани негативни тенденции. Като имаме предвид егото на Борисов, той трудно ще преглътне загубата, независимо от опита да я представи като победа. Логично е да предприеме нещо, за да поизлъска нащърбения си ореол, ако иска да запази контрола над партията.
Отстъплението на ГЕРБ обаче не е най-важното обстоятелство, което ще инспирира опити за прекрояване на сглобката. Изборното представяне на ДПС, което бе в рамките на резонното (независимо от угодническите медийни дитирамби), всъщност се превърна в мизансцен за придобилите болезнен мащаб политически амбиции на Пеевски. За него се говореше, показваше и пишеше повече, отколкото за кандидатите на партията. За страничния наблюдател дори можеше да възникне впечатление, че върви кампания за президентски избори, в която основен претендент е новата звезда на ДПС.
Именно възприетото от него поведение, което несъмнено е израз на грандиозни планове, ще бъде
основната пружина за пренагласяне на сглобката,
каквито и мъдри умиротворителни пози да заема Пеевски. Борисов е отслабен и се нуждае от реванш срещу ПП-ДБ, затова ще продължи да го хвали и бута напред като таран срещу правителството. Най-вероятно ще наблюдаваме разпределение на ролите – „лошият“ Борисов ще напада все по-агресивно, а „разумният и конструктивен“ Пеевски ще предлага договаряне, но при нови условия.
Това, разбира се, ще предизвика ответна реакция от ПП-ДБ, особено като имаме предвид фактически доминиращата позиция на Асен Василев както в правителството, така и в партията. На практика първият анонс вече бе направен със заявлението, че по места няма да има никакви сглобки с ГЕРБ. Остава да видим колко дълго ще издържи и без това гнилата барака на некоалицията. Много важно значение за предстоящото развитие ще имат кроежите на подозрително притихналата ДБ.
По втория въпрос най-важното обстоятелство, породено от местните избори, е задълбочаващият се процес на отказ от политическо участие, придобиващ характер на
бойкот на днешната партийно-политическа система.
Особено драстична е картината в големите градове на страната, дори там, където балотажите предполагаха активизиране заради интригата. Победителите в столицата (ако допуснем, че Терзиев ще бъде обявен за такъв) и във Варна бяха избрани с гласовете на под 20 на сто от имащите право на глас. При това е налице нов скок в гласувалите с опцията „Не подкрепям никого“.
Мнозина отбелязват едно важно следствие от този процес, а именно – поредното свиване на легитимността на избраните органи на власт. Но има още един, дори по-важен ефект. В страната като цяло и особено в големите градове, където живее по-голямата част от активното население и текат определящи социално-икономически процеси, се отвори огромна политическа ниша. А политиката, както и природата, не търпи празни пространства. Рано или късно
нишата ще бъде заета от нови субекти,
а като имаме предвид впечатляващото представяне на Ваня Григорова, този процес вече е в напреднала фаза. Тече гражданско самоорганизиране по редица направления, някои от които изглеждат перспективни (като формиращото се народно движение „3 март“, което допълва защитата на националния празник с нови политически послания).
Накрая, важна поука от тези избори е, че много политици и техния обслужващ медиен и „експертен“ персонал попаднаха в плен на собствената си лъжлива пропаганда. Това също е тема за отделни разсъждения, но тук е достатъчно да се отбележи илюзорността на мантрата, че сглобката „няма алтернатива“. Винаги има алтернатива, а в нашия случай със сглобката повечето възможни алтернативи със сигурност са по-добри.
