Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава, че ударното повишение на заплатите в страните от Централна и Източна Европа заплашват да подбият конкурентното им предимство. В много държави има двуцифрен ръст на доходите през последните години, но производителността на труда е останала до голяма степен непроменена, посочва Алфред Камер – шеф на управлението за Европа на международния кредитор, преди публикуването на годишния доклад за европейската икономическа перспектива. И допълва, че тази тенденция „може да създаде порблеми за конкурентните позиции“ на региона, облагодетелствал се от прехвърлянето на производството на много западноевропйски компании в него.
Камер коментира, че значителните увеличения на трудовите възнаграждения отдавна са норма за Централна и Източна Европа, но през последните години „те са от друг калибър“. Той обяснява, че „предупрежденията на МВФ са страните да не се заблуждават, че това се дължи на ръст на производителността“, защото „в действителност не е“.
През второто тримесечие заплатите в региона са скочили с двуцифрени стойности – от 16.9% в Унгария до 9.9% в Словакия, изпреварвайки сериозно другите старни от Европейския съю и средните за него 4.5 процента. Същевременно обаче инфлацията в голяма част от Централна и Източна Европа също надхвърля сериозно средното равнище за общността. Очакванията на МВФ са средният ръст на трудовите възнаграждения в региона да е 11% за цялата 2023-а и да се забави до 7% през 2024-а и 6% през 2025 година.
Оценката на МВФ със сигурност ще противопостави международния кредитор на източноевропейските правителства, които отдавна посочват по-високите заплати като една от големите ползи от членството в ЕС. Досега този ръст отговаряше на подобряването на производителността, а конкурентната работна сила на региона помагаше за привличането на големи директни инвестиции, чието олицетворение са новите заводи, открити от европейските производители на коли. Голяма част от работниците на някои държави обаче, включително Румъния и Полша, търсят препитание на Запад, което свива националните пазари на труда и създава плодовита почва за останалите да искат повече пари.
МВФ съветва регионалните правителства да ограничат бюджетните дефицити и да предприемат мерки за подобряване на „преразпределението на работниците“, за по-активно участие на работната сила в трудовия процес и за увеличение на производителността.
Засега такива тенденции не се забелязват, особено в Полша, където бъдещото правителство вероятно ше повиши трудовите възнаграждения под силния натиск на профсъюзите, които твърдят, че високата инфлация е засегнала тежко членовете им. Хиляди държавни служители демонстрираха във Варшава през септември за по-високи заплати. Ако Доналд Туск състави коалиционен кабинет, тези претенции могат да бъдат удовлетворени, защото той и партньорите му обещаха 20% увеличение на заплащането в публичния сектор.
МВФ очаква нисък растеж без рецесия в повечето страни от ЕС и трайно понижение на инфлацията с 1.3% ръст на БВП на еврозоната през тази година и 1.5% през идната. Камер предупреждава централните банки да не прибързват с понижението на лихвените проценти, защото подобен акт би могъл да върне инфлационния натиск и да доведе дори до по-болезнени поредици от лихвени увеличения за овладяването му.
През октомври Европейската централна банка не промени лихвите на блока на еврото за първи път от 15 месеца насам, но някои нейни колежки на държави извън еврорегиона започнаха да ги понижават, включително полската и унгарската. По оценка на Камер лихвените проценти трябва да останат близки до сегашните по-високи равнища поне до края на 2024-а, за да бъдат постигнати целевите 2% годишно през 2025-а.
Прогнозата на МВФ за развитите европейски държави е за спад на инфлацията от 5.8% през тази година на 3.3% през следващата. А за развиващите се стопанства очакванията са за понижение от 11.9% през 2023-а на 5.8% през 2024 година.
