Централните банки не са единодушни как да противодействат на евентуален скок на енергийните котировки при ескалация на войната между Израел и Хамас. Докато паричните стратези обикновено игнорират колебанията на пазарите на енергия, шефовете на „Банк ъф Канада“ и „Бенк ъф Инглънд“ посочват, че би трябвало да вземат предвид инфлационните рискове от по-високи цени на суровия петрол и природния газ.
Председателят на Канадската централна банка Ричард Тифъни (Тиф) Маклем коментира за „Файненшъл таймс“, че вторичните ефети от енергийни ценови шокове могат да се окажат по-трудни за контролиране заради последната инфлационна вълна – най-силната от поколение насам.
„Когато сте над целевите инфлационни стойности две години, очакванията са да останете над тях и бизнесът прехвърля бързо похарченото за вложените материали и суровини“, посочва Маклем. И допълва, че ако „разходите за транспорт са по-високи и по-скъпите горива се отразяват на цените на другите стоки и услуги, това е знак, че трябва още работа“.
Подобни аргументи са в разрез с предишни становища на някои централни банкери, че ръстът на цените на енергията, който не се компенсира лесно с повишението на лихвените проценти, има единствено преходно влияние върху инфлацията.
В своята инфлационна перспектива, публикувана през миналата седмица, „Бенк ъф Инглънд“ също посочва Близкия изток и енергията като един от „възходящите рискове“ за ценовата стабилност. В изказване по този повод председателят на институцията Андрю Бейли сподели мнението си, че светът преминава през „поредица от големи шокове на предлагането без паузи между тях“.
Тонът на шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард обаче беше съвсем различен след като остави без промяна лихвената си политика в края на октомври. Тя каза, че еврозоната е „напълно различна иконоика днес“ в сравнение с миналата година след скока на цените на енергията, защото страните от Европейския съюз са се еманципирали от руския внос“. И че по-високите лихви и по-слабото търсене ще ограничат всеки ценови натиск, тръгнал от Близкия изток. Друг член на банковия уравителен съвет беше по-предпазлив и сподели, че отговорът на евентуалното повишение на цените на черното злато ще зависи от конкретния случай. Паричните стратези на ЕЦБ направиха разлика между пазарните трусове, които могат да бъдат игнорирани безпроблемно, и по-съществените обхватни шокове на предлагането, примерно, ако Иран реши да затвори Ормузкия проток, през който се транспортира една трета от втечнения природен газ и една четвърт от суровия петрол. Сериозно събитие от такъв порядък може да събуди сравнения с арабското петролно ембарго от 1973-а срещу Съединените щати, което качи четирикратно цените на черното злато.
Засега петролните котировки остават значиелно под равнището от 7 октомври – датата на която Хамас атакува Израел, основно заради по-слабото търсене.
Скок на енергийните цени по правило качва почти мигновено общия инфлационен индекс, но в стопанствата, където потреблението е потиснато, по-скъпите петрол и газ отслабват ценовия натиск като влияят по-скоро на печалбите и продукта. Обаче в онези, в които търсенето е силно, по-високите енергийни разходи могат да се прехвърлят към други стопански сфери, защото работниците и компаниите харчат повече за заплати и произведени стоки.
Въпреки сравнително силният растеж на Съединените щати, председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл изглеждаше спокоен през миналата седмица когато банката остави без промени лихвените си проценти. Глобалните петролни котировки не са реагирали особено екстремно на конфликта досега и не е ясно дали ще окажат „значителен икономически ефект“, посочи той. И допълни, че от критично значение ще е дали конфликтът ще се разрасне. Някои негови колеги обаче са по-притеснени. На 7 ноември Мишел Баумън – един от най-настъпателните членове на банковия съвет от гуверньори, предупреди за риска, че по-високите цени на енергията биха могли „да заличат част от постигнатия напредък за понижение на инфлацията“. Госпожа Баумън предположи, че Федералният резерв ще трябва да повиши още лихвите, за да свали инфлацията до целевите 2% годишно и каза, че ще подкрепи подобна мярка, „ако бъдещите фундаментални показатели покажат, че инфлационният напредък буксува или е недостатъчен за отслабване на инфлационния натиск“.
Както се оказва, пазарите не очакват конфликтът в Близкия изток да засегне глобалните лихвени проценти. Марсело Карвальо – шеф на поделението за глобална икономика на „БНП Париба“ коментира, че банката очаква петролните котировки да се колебаят в близост до 100 щ. долара за барел за сорт „Брент“ – цена, при която централните банки все още биха могли да не се опасяват от шокове. Но при най-песимистичния сценарий от 120 долара за барел, паричните стратези ще започнат да се тревожат. Просто защото лихвените проценти вече са доста по-високи отколкото в началото на битката с инфлацията и е налице забавяне на стопанската активност.
