Цените на цинка се повишиха рязко на Лондонската метална борса (LME) на фона на опасения за прекъсване на доставките от Русия. Според Reuters, цената на метала за доставка след три месеца по време на търговията на LME е достигнала своя връх от 2 октомври насам – 2612 долара.
По-рано пожар избухна в едно от съоръженията на минната компания „Озерная“ в Бурятия. Дан Смит от Amalgamated Metal Trading, източник на Ройтерс, е коментирал, че тя ще се превърне в „една от най-големите цинкови мини в света“.
На 16 август Лондонската метална борса реагира на спирането на работата на един от най-големите заводи за производство на цинк в Европа – Budel, като цената на метала скочи със 7 процента. На 1 ноември Nyrstar, която притежава заводите в Budel, обяви закриването на две цинкови мини в Съединените щати.
Според Reuters, скоковете в цените на цинка са причинени от намаляването на металните резерви на LME – те са се свили наполовина от началото на септември.
Цинкът е познат на човечеството от древността. Данни за неговото получаване и употреба има още от XIII век пр.н.е. Той е познат от древни времена под формата на медна сплав – месинг.
Към 1800 година Луиджи Галвани и Алесандро Волта откриват електрохимичните свойства на цинка. Те са от голямо практическо значение, тъй като поцинковането на стоманата е едно от най-честите му практически приложения. Други области на приложение са в производството на батерии и сплави.
Цинкът спада към средно разпространените химични елементи. Той е на 24-то място по степен на изобилие в земната кора и се среща изключително в свързано състояние под формата на редица полиметални сулфидни руди. Най-големи залежи, подходящи за промишлен добив, има в Австралия, Азия, САЩ, Канада и Перу. Обикновено цинковите руди са полиметални и съдържат още мед, олово, кадмий, германий, индий, талий и други.
Практическото използване на цинка и неговите съединения е широко и разнообразно. Основното количество цинк се използва като антикорозионно покритие на желязото. Използва се за месингови сплави, които съдържат мед и от 20 до 50% цинк. В металургията цинкът се използва за отделяне на среброто от оловно-сребърната стопилка, както и за отделяне на златото от неговата комплексна сол, при извличането му по цианидния метод. В лабораторната практика се употребява най-често за получаване на водород при взаимодействието му със сярна киселина.
Най-широко приложение на цинка е като антикорозионен агент. Галванизацията, която представлява покриване на предмети от желяза или стомана с тънък слой цинк, е най-често използваният метод за нанасяне на цинков слой (поцинковане) с цел защита от корозия.
