Ястребите от Вашингтон настояват администрацията на президента Джо Байдън да затегне санкциите срещу Иран като форма на наказание за подкрепата на ислямската република за Хамас – терористичната групировка, атакувала Израел на 7 октомври. Мотивът – Техеран изнася повече суров петрол през последните месеци от години насам. Свежи мерки и по-стриктен контрол за прилагането им обаче едва ли ще имат особен ефект благодарение на китайския апетит за по-евтино черно злато и, според търговци и анализатори – по-разклонените мрежи за плащания и транспорт, до които Съединените щати не могат да стигнат.
След като бившият американски президент Доналд Тръмп оттегли страната си от ключовата ядрена сделка през 2018-а, Техеран бе принуден да се бори срещу американската кампания за “максимален натиск”, която целеше да принуди Иран да се откаже от обогатяването на уран и да ореже помощта за паравоенните групировки. Вашингтон заплаши и със санкции държавите, които не намалят до нула вноса на ирански петрол.
През последните три години обаче петролните доставки от Ислямската република нарастват стабилно благодарение на отслабения натиск на Белия дом и на китайското търсене. Иран отново си върна третото място по количество произведено черно злато в картела ОПЕК, а огромният дял от иранските барели – доста над 90%, отиват в Китай.
Американският министър на финансите Джанет Йелън заяви в началото на войната между Хамас и Израел, че са възможни нови мерки срещу Иран. Въпреки инфлационните рискове, които могат да възникнат в резултат на едновременните наказателни действия срещу Техеран и Москва, Байдън би могъл да качи градуса. Но в никакъв случай не е ясно доколко Вашингтон ще може наистина да неутрализира ефекта от китайската подкрепа.
“Търговията е много комплексна, с множество посредници, което усложнява значително щатските санкции. Белият дом може да накаже компаниите, които по-публично или по-очевидно сключват сделки с Иран, но мнозинството посредници са дребни дружества”, пояснява Хомайюн Фалакшахи – старши петролен анализатор в Kpler. И е трудно да откриеш след кого да тръгнеш.
Вашингтон би могъл да санкционира рафинерии и дори национални петролни компании като китайската Sinopec, но това създава по-скоро политически проблеми във вече обтегнатите отношения между двете държави.
Финансовите и търговските санкции се превръщат във все по-важен инструмент на външната политика, чрез който отделни страни се опитват да влияят върху опонентите си без военни средства. Обаче и Иран и Русия са традиционни примери за критиците на мерките, които посочват, че макар и безпрецедентни, те не са успели да променят поведението на двете държави, а петролните приходи от износ към хазните им доближават върховите си стайности. Проблемът до известна степен е във времето, защото въздействието на санкциите не е незабавно и те трудно повлиявят на диктаторски режими.
Контролът върху изпълнението на наказанията също е от значение. През последните седмици щатските власти вкараха в черния списък няколко компании от Обединените арабски емирства заради работата им с Русия и санкционираха два танкера и собствениците им за нарушаване на ценовия таван на руското черно злато, въведен от Г-7 през декември 2022 година. Тези действия създадоха известен дискомфорт в петролната общност, но търговците са убедени, че те няма да извадят от строя сделките със суров петрол, защото други играчи, включително стотиците плавателни съдове от т. нар. “тъмна флота”, остават в бизнеса – ярка илюстрация на лимитите на влиянието на Вашингтон. Да не говорим, че и Москва и Техеран имат дългогодишен допълнителен опит в заобикалянето на наказания.
Санкциите на фирми от Сингапур и Малайзия, които бяха наложени в началото на годината за участието им в предполагаемото улесняване на продажбите и транспортирането на петрол и петрохимикали за милиони долари от името на компания, свързана с Иран, също почти не повлия на търговията, а китайската й дестинация дори беше заздравена.
Очевидно, търговията с Китай ще е разковничето, което американците ще трябва да напипат. Те биха могли да засилят натиска върху китайски компании, ако започнат целенасочени разследвания срещу тях, разкрият връзките и разширят обхвата на наказанията. Досега обаче са въведени символични мерки срещу китайски дружества.
Пекин отдавна използва по-дребни финансови институции като “Банк ъф Кунлун” – ключов китайски играч за трансакции с Иран – за улесняване на търговията с Ислямската република и за ограничаване на участието на по-големи дружества с интернационални бизнес връзки. Напоследък ктийските вносители се облагодетелстват и от развитието на базираната на юани алтернатива на западните клирингови къщи – платформата, известна като CIPS (трансгранична междубанкова разплащателна система), която Народната банка на Китай пусна за осчетоводяване на международни сделки.
На логистичния фронт се наблюдава увеличаване на броя на сенчестите плавателни съдове – по-стари танкери, които превозват петрол от санкционирани нации към глобалните потребители, създавайки ред възможности за купувачи като Китай. Днес те са се умножили до около 600 кораба, включително руските танкери и онези, които превозват руския сорт “Уралс” и други марки. Повечето посредници са кухи фирми с несъществуващи офиси и едни и същи хора могат много лесно да създадат нова компания в рамките на един-два месеца, така че евентуалното им изваждане от бизнеса е временно.
Връзките между Пекин и Техеран не са безпроблемни. Окото хващат пакт, договорен през 2021-а, както и въпроси как работата с Иран би могла да задейства ответни мерки между Вашингтон и Пекин, особено ако лидерите на двете световни сили се срещнат през идната седмица. Иранците пък имат малко опции за черното си злато извън китайската, дори при участието на Русия, а Китай ползва всяка възможност да спечели от тях. И колкото по-дълго се запази тази конфигурация, толкова по-лесна става търговията, а финансовата и логистичната мрежи се адаптират.
