Сензацията на отминалите местни избори безспорно беше доскорошният икономически съветник в КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова, която някак с лекота прескочи от синдикализма на попрището на политиката. Както казаха някои анализатори още след първия тур – „роди се нова политическа звезда“ в лявото пространство и й предрекоха бляскаво политическо бъдеще. При положение, че през последните тридесетина години наблюдавахме навалица от „спасители“ предимно в дясно.
Още от самото начало на кампанията никой не се отнасяше сериозно към тази кандидатура за кмет на столицата и не я слагаше в сметките за евентуален фаворит на балотаж. Първо, защото беше лява номинация – на БСП и още куп леви формации, повечето от тях малки и маргинални. Второ, защото, доколкото беше популярна, то бе в амплоато й на профсъюзен деятел и енергичен опонент на работодателите в т. нар. Тристранка.
Подцени я и основният претендент
за кметския стол в столицата Васил Терзиев, издигнат от дясното обединение “Продължаваме промяната”, “Демократична България” и “Спаси София”. Той започна да загрява четири месеца по-рано от официалния старт на предизборната кампания и през цялото време чакаше претендента на ГЕРБ, когото смяташе за свой основен противник.
Лидерът на ГЕРБ пък опъна нервите на всички като бавеше до последно кандидатурата на партията, а когато най-после телевизионерът Антон Хекимян стъпи на терена, Терзиев и екипът му съсредоточиха цялото си внимание върху него. Това най-ясно се видя на общите дебати, които все пак успяха да се проведат преди първия тур на вота, където кандидатът на дясното обединение се обръщаше основно към съперника си от ГЕРБ, пренебрегвайки всички останали участници.
През това време Ваня Григорова
обикаляше крайните софийски квартали,
разговаряше с хората за специфичните им проблеми, предлагаше им идеи за решения, очевидно съзнавайки, че гласовете за нея ще дойдат именно от тези райони, а не от жълтите павета. И когато претендентът на ПП-ДБ-СС, щабът и пиарите му прогледнаха за този факт, вече беше много късно. Първият тур предстоеше.
На него стана ясно, че сериозният конкурент на Терзиев е именно Ваня Григорова, а не бутафорната фигура на Хекимян, който не беше припознат дори от голяма част от избирателите на ГЕРБ, камо ли пък да успее да разтвори ветрилото за подкрепа към меката периферия или негласуващите. Разбра се също, че София вече не е толкова синя, а е доста променена, включително и като демографски състав, и никак не се покрива с представите на десните лидери от 1999 година.
Щабът на Терзиев и издигналите го формации смятаха, че победата ще е лесна, подведени донякъде от резултатите на десницата в София на парламентарните избори. Само че на първия тур неговата кандидатура успя да привлече до урните по-малко от половината от този електорат. За това вероятно някакво влияние оказа и липсата на машинен вот, но не това беше основното.
Кметският избор е мажоритарен и доста специфичен
в сравнение с този за Народно събрание, който е партиен. .
Каквото и да си говорим, лявата Ваня Григорова успя да стигне до балотаж и то в конкуренцията на трима десни кандидати – Васил Терзиев от ПП – ДБ, Антон Хекимян от ГЕРБ – СДС и Вили Лилков от “Синя София”. Което си е безспорен пробив след повече от тридесет години дясно управление на столицата.
За Григорова гласуваха включително софиянци, които по принцип симпатизират на други партии или нямат изявени политически пристрастия. И това
не е вотът на БСП, още по-малко на маргиналните формации,
които се бяха наредили зад нея. Просто кампанията на Ваня Григорова явно беше правилно изградена и проведена. Срещите й с избиратели бяха главно в работническите квартали, а не в претенциозния и лъскав център. Както се изразяват политолозите – тя успя да разкаже себе си – ляв човек, разпознаваема, с широко известна обществена позиция.
Резултатът на БСП в столицата на последните парламентарни избори бе повече от скромен – 35 000 гласа. А “Левицата”, която също застана зад кандидатурата на Григорова, получи 14 342. Що се отнася до останалите формацийки, които имат в наименованието си “комунистическа” или “русофили”, то те на национални избори вземат по частици от единия процент.
Зад кандидатурата на Ваня Григорова застана столичната организация на БСП, която макар и най-голямата и влиятелната, е далече от това, което беше преди 20 и повече години. Централното ръководство, начело с Корнелия Нинова, прие номинацията на синдикалистката със скърцане на зъби, защото бе ясно, че чисто партийна кандидатура няма никакъв шанс. В крайна сметка се получи добре, че Нинова обикаляше страната и се занимаваше с червените кандидати за кметове в провинцията, та ако не помагаше на Григорова, поне не й пречеше.
Прави впечатление също, че Григорова беше единствения кандидат за кмет на София, който
получи повече гласове от листата за общински съветници.
При останалите Терзиев, Хекимян и издигнатия от “Възраждане” Деян Николов, беше обратното (на първия тур). В политическата практика това е сигурен знак, че кандидатът е неправилно подбран, защото по замисъл той трябва да дърпа листата.
И не на последно място Григорова върна лявото към неговия класически вариант и реторика, предизвикваща присмех и подигравки в доминираното от либералната идеология общество. И се оказа, че и в София има хора, които харесват и възприемат точно такива послания и говорене.
А иначе крайно ниската избирателна активност на тези избори е резултат от разочарование, от цялостната институционална и обществена разруха, както и от непрекъснатите усилия на т. нар. политически елит да срива доверието в изборния процес, във вярата на гражданите, че от гласа им зависи нещо.