Правителството има амбицията заплатите да се повишат през следващата година, по пътя на изпълнението на условията за влизане в еврозоната, но синдикатите твърдят, че това е почти невъзможно и че не трябва да се надяваме особено това да се случи.
Новият бюджет предвижда минималната заплата да скочи с почти 20% до 933 лева, въпреки недоволството на бизнеса. Кабинетът обеща заплатите на държавните служители от някои сектори също да се повишат.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров тези обещания са пресилени, защото в така разчетения бюджет липсват пари за това. По изчисления на синдиката на хазната й трябват още един милиард лева, за да постигнем 10-12 процентното увеличение на средната заплата. Тези пари не знае откъде ще дойдат, защото
известна част от приходите в бюджета са доста условни,
като например – размерът на европейското финансиране, постъпленията от транзитната такса за руски газ и количеството на милионите по Плана за възстановяване. Не е ясно и още нещо – дали „Газпром“ ще „благоволи“ да плати “онзи” пренос на газ – до Сърбия, Унгария и Северна Македония, за който правителството е изчислило, че ще получим 2 млрд. лева.
„Това, че Асен Василев се хвали, че 1.4 млрд. лева вдига заплати, е фалшива новина, защото половината идват от увеличението, което беше направено преди няколко месеца. Изплащането на годишна база изяжда половината от това увеличение. Този бюджет е напрегнат. Ако той бъде изпълнен в този вид, с леко прекрояване – да намалим капиталовите разходи и да дадем пари за заплати, така че да поддържаме доходите близки до инфлацията, смятам, че ще бъде добър бюджет”, посочи Димитров в телевизионно интервю във вторник, 14 ноември.
Предложеният от финансовия министър Асен Василев проект на Бюджет 2024 е планиран с
рекордни разходи в размер на 83.8 млрд. лв. (40.7% от БВП),
с дефицит на касова основа на границата на позволените 3% от БВП (6.22 млрд. лв.), което означава и още нов дълг за около 12 млрд. лв., тъй като трябва да се покриват и текущи задължения. По отношение на доходите акцент е, че пенсиите се увеличават по т. нар. Швейцарско правило от средата на годината с 11%, за което ще са нужни още около 2.4 млрд. лв., а за заплати са предвидени 1.4 млрд. лв. повече (12.9%) спрямо 2023 година.
За МВР са предвидени 367 млн. лева, а за предучилищното и училищното образование – 590 млн. лева (в т.ч. и увеличението на учителските заплати до ниво 125% от средната работна заплата). Останалите средства ще отидат за увеличаване на заплатите само на тези служители, при които има “значителен дисбаланс в нивото на заплащане на едни и същи длъжности в различни административни звена и структури”.
В началото на месеца, Международният валутен фонд предупреди, че бързото увеличение на заплатите в Централна и Източна Европа
рискува да подкопае конкурентното предимство на региона.
Според фонда доходите там са се повишили с над 10% през последните години, но производителността до голяма степен е в застой. Досега тези печалби за работниците в региона бяха съчетани с подобрения в производителността, като конкурентоспособността на работната сила в региона спомогна за привличането на огромни суми преки чуждестранни инвестиции на световни компании, които отвориха нови фабрики там. Само че в същото време милиони от гражданите им се установиха в чужбина, за да получават по-високи заплати. Това някак “естествено” затегна пазара на труда и позволи на хората, които останаха, да си поискат по-големи увеличения на възнагражденията.
По данни на Националния статистически институт
за първи път средната заплата в България прескочи прага 2000 лв.
и за септември ще е 2072 лева.
Очаквано обаче заплатите в обществения сектор растат с по-бързи темпове от този в в частния. Средната заплата в обществения сектор възлиза на 2083 лв. през третото тримесечие на годината и бележи ръст от 15.3% на годишна база.
В частния сектор средната заплата е със 110 лв. по-малко, а увеличението на годишна база – с 14.5 на сто. Най-високи са заплатите в ИТ-сектора, а най-ниски са на сервитьорите.
Да не забравяме обаче, че статистиката е средната стойност между заплатата на генералния директор в богато държавно предприятие и на чистача на в кръчма зад Централна гара. Да се надяваме, че отвъд цифрите и числата, ръстът на заплатите ще е такъв, че да позволява на българите нормален стандарт на живот, а не повече от половината пари да отива за сметки и елементарни битови нужди.
