България и Република Корея ще засилят партньорството си в сфери като IT технологиите, изкуствения интелект и космическите изследвания. Това договориха на среща министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков и посланикът на Република Корея у нас Джонгин Бе.
През декември в нашата страна ще пристигнат специалисти в областта на изкуствения интелект, а през следващата година ще дойдат изследователи на космоса. Те ще участват в семинари, които да подпомогнат развитието на тези две области.
„Имаме много добър пример в областта на изкуствения интелект. Българският институт INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през последните месеци постигна много успехи, включително и на международно ниво“, отбеляза проф. Цоков. Посланик Джонгин Бе отговори, че е посещавал института и лично се е убедил в неговото ниво.
Министърът е благодарил на посланика за помощта в изучаването на корейски език в средните училища в България и отбелязва, че има устойчив интерес към него от страна на учениците.
Сътрудничеството между двете държави се развива, както в университетите, така и в научните изследвания. България и Република Корея осъществяват обмен на студенти и ще търсят възможности да бъде разширен, стана ясно по време на разговора.
В срещата участваха зам.-министрите на образованието и науката проф. Генка Петрова и Наталия Митева, Веселина Ганева, директор на дирекция „Международно сътрудничество“, Галя Дреновска, директор на дирекция „Висше образование“ , Канг Кьонг А, вицеконсул и трети секретар в посолството на Република Корея, София Елефтериу, специалист от културно-образователната секция на посолството.
България отдава приоритетно значение на развитието на търговско-икономическото и научно-техническо сътрудничество с Република Корея. Възможностите за това се разшириха след подписването и влизането в сила на Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея след 1 юли 2011 година. То включва: либерализация на търговията със стоки и с услуги (включително далекосъобщителни, финансови, правни, услуги, свързани с околната среда, морския превоз), инвестиции в сектора на услугите и промишлеността, правила относно защитата на интелектуалната собственост, държавните поръчки, конкуренцията, прозрачността на регулаторната рамка и устойчивото развитие.
Съгласно предварителните данни на митническата статистика през 2022 г. двустранната търговия достига 346.5 млн. щ.д. като се отчита спад от 18.3% спрямо 2021 година. Търговското салдо е отрицателно за България.
Водещите стоки по износа са: ламарини, листове и ленти от мед (34.3 млн. щ.д.); пшеница и смес от пшеница и ръж; интегрални схеми и електронни микрокомплекти; оловни руди и техните концентрати; царевица; крафтхартии и крафткартони и други.
Във вноса у нас преобладават: необработен алуминий (22.6 млн. щ.д.); полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми; приемателни телевизионни апарати; синтетични щапелни влакна; пневматични гуми от каучук и други.
Съществуват възможности за разширяване на износа ни на продукти като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски продукти, козметични/фармацевтични продукти и други. Българските вина са непознати в Република Корея, поради което е необходимо рекламиране за налагане на пазара.
По данни на БНБ общата сума на корейските инвестиции в България в края на 2022 г. е 68.1 млн. евро. Достигнатото ниво не отговаря на възможностите на страната.
