Делът на еврото в международните плащания е намалял от 38 на 23 процента, докато щатският долар остава силен – 42 процента, което отразява промените в европейския енергиен сектор, намалената вътрешноевропейска търговия и конкурентоспособността на европейските компании. Растежът на Китай, който се ускорява от 1995 г. насам, е за сметка на Европа и особено на Еврозоната, тъй като Съединените щати продължават да представляват 25 на сто от световния БВП. Според анализаторите на „АйбанФърст“ (iBanFirst), спадът на щатския долар е малко вероятен, докато американската икономика запазва силните си позиции.
Какво се случва с еврото?
От финансовата криза през 2008 г. насам не е имало година, в която да не се обсъжда спадът на щатския долар. Според анализаторите от iBanFirst, в действителност обаче ситуацията е съвсем различна. Не щатският долар, а еврото постепенно губи позициите си на пазара на международните разплащания. По последни данни на Дружеството за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT), публикувани в края на септември, делът на еврото в международните плащания е спаднал от 38 процента в началото на тази година до 23 на сто в момента, докато щатският долар все още заема водеща позиция с 42 процента от глобалните плащания. Най-забележителна е скоростта, с която еврото губи позициите си, смятат анализаторите от iBanFirst.
Деевроизация
Намаляването на дела на еврото отчасти отразява енергийната промяна в Европа след войната в Украйна. Тази промяна произлиза от срива на вноса на руски газ (ускорен от разрушаването на „Северен поток 2″ през септември 2022 г.), който се заплащаше в евро. Въпреки това, този анализ сам по себе си не може да обясни спада на еврото. Спадът в дела на валутата започна най-усилено през 2023 г., въпреки че европейските санкции срещу Русия бяха в сила от 2022 година. Според анализаторите от iBanFirst, влияние оказват и други фактори. Може да бъде допуснато, че намаляването на вътрешноевропейската търговия на световните борси е изиграло значителна роля за относителния спад на еврото. По подобен начин намалената конкурентоспособност на европейските компании, изострена от нарастващите разходи за енергия, оказва влияние върху баланса. Това, което е още по-обезпокоително, е, че тази тенденция на деевроизация, започнала в началото на годината, вероятно ще се засили в краткосрочен план.
Всъщност Еврозоната и в по-широк смисъл Европа, се възприемат от неевропейските инвеститори като географски западащ регион, със застаряващо население, изправен пред бавен, а в някои случаи и рецесивен растеж, както се вижда в Германия. Тази представа се потвърждава от капиталовите потоци. От началото на годината притокът на капитали в Еврозоната значително намалява. Инвеститорите, обезпокоени от бързото влошаване на глобалната икономическа среда, трябва да направят своя избор. Дали във времена на криза и висока степен на несигурност да заложат на Еврозоната или на Съединените щати?
Когато еврото беше въведено на 1 януари 1999 г., то трябваше да бъде конкурентно с щатския долар. Това обаче така и не се случи. Делът на еврото в световните валутни резерви е едва 20 процента в сравнение с близо 59 на сто за щатския долар. Още по-лошото е, че еврото рискува постепенно да изчезне от международните финанси, конкурирано от все още доминиращия щатски долар и засилващия се китайски юан, както и от други второстепенни валути като канадския долар и японската йена. Според анализаторите от iBanFirst, спадът на щатския долар е малко вероятен, докато американската икономика запазва своите стабилни позиции. Перспективата е показателна. През 1980 г. Съединените щати заработват 25 процента от световния БВП, през 1995 г. този процент отново е 25 на сто. Изненадващо, и през 2023 г. той все още е 25 процента. Тези цифри не подкрепят идеята, че има предизвикателство пред икономическата мощ на САЩ. Всъщност растежът на Китай, който се ускорява от 1995 г. насам, не е за сметка на САЩ, както често се смята, а за сметка на Европа и особено на Еврозоната.
