По стара традиция, когато хората или държавите имат интерес един от друг, винаги намират начин да се споразумеят, без значение колко силна е враждата им. Такъв е случаят с Китай и Съединените щати. Претендентите за световно лидерство няма да станат близки приятели, но ще закрепят отношенията си дотолкова, доколкото имат интерес един от друг. Това е добър урок на Европейския съюз по геополитика и дипломация.
На пръв поглед, по време на срещата между президентите Джо Байдън и Си Дзинпин в Сан Франциско в сряда не се случи нищо особено. Освен че двамата разговаряха открито и с уважение един към друг и се разбраха да възстановят някои комуникационни канали. Тази среща обаче е голям пробив –
предвид войните, бушуващи в Украйна и Близкия изток,
както и несигурното положение в Азиатско-тихоокеанския регион. Не трябва да се забравя и че през последната година отношенията между САЩ и Китай се обтегнаха до скъсване след като Вашингтон обвини Пекин, че е изпратил шпионски балон в американското въздушно пространство, който бе свален по заповед на Байдън. Масло в огъня наля и посещението в Тайван на бившия председател на Долната камара на американския Конгрес Нанси Пелоси.
Добрата новина е, че Вашингтон и Пекин са постигнали принципно съгласие за възобновяване на контактите между военните с цел избягване на инциденти, за затягане на контрола върху износа китайски прекурсори за производство на фентанил, който сее смърт в САЩ, както и за съгласуване на подхода спрямо бума в развитието на изкуствения интелект.
Двамата президенти
ще поддържат пряк контакт по телефона
и ще обсъждат важни световни теми. Не е маловажно и още нещо – че Байдън и Си са готови да обсъждат открито позициите си за Тайван, Южнокитайско море, войната между Израел и “Хамас”, войната в Украйна, Северна Корея и правата на човека.
Геополитиката доминираше по време на срещата, но само привидно. Не световните конфликти, а икономиката беше двигателя на показания топъл и приятелски тон.
Си се стремеше да привлече чуждестранни инвестиции по време на проведения преди срещата с Байдън форум на организацията Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, за да се противопостави бавния икономически растеж на страната си.
За американските фирми пък това беше изгоден шанс да говорят директно лидера на Китай, докато търсят начини да се справят несигурността, причинена от разширяването на китайските правила за сигурност. Важността на тази среща се потвърждава и от факта, че според покани за събития, видени от “Ройтерс”,
някои американски фирми са платили по 40 000 долара,
за да разговарят с китайския лидер.
Двамата президенти се уверяваха взаимно, че не искат търговска война, а конкурентни делови отношения. Си каза на Байдън, че Китай не се стреми да “надмине или измести САЩ” и “не е реалистично” да опитват да се променят взаимно, но подчерта, че “САЩ не трябва да се опитват да потискат и контролират Китай”.
„Планетата Земя е достатъчно голяма, за да успеят и двете държави, а успехът на една държава е възможност за друга. Конфронтацията ще има непоносими последици и за двете страни“, посочи китайският президент.
Байдън обаче “уточни”, че
САЩ ще продължат да се конкурират с Китай,
но ще го правят отговорно и без да създават “непреднамерен конфликт“. Според него разговорът е бил откровен, независимо от различията между двамата.
Въпреки че преговорите не доведоха до съвместна декларация за сътрудничество или дори до общо изявление, двете страни направиха огромна крачка, без значение дали става въпрос за интереси, за успокояване на напрежението на международната сцена или и за двете.
Стана ясно, че САЩ се стремят да намалят зависимостта си от Китай в някои области, а не да се скъсат всякакви отношения, защото имат интерес и от вноса на определени суровини, и от колосалните мащаби на китайския пазар. Китай пък е решен да убеди американската индустрия, че все още е отворен за бизнес, след като регистрира
първия тримесечен дефицит в преките чуждестранни инвестиции.
В крайна сметка и двете страни показаха, че световните лидери, защото лидерството е най-явно в моменти на тежки кризи.
Докато отношенията между едни се стоплят, други в Брюксел трета година се чудят каква стратегия за Китай да измислят, че да се хареса на всички страни в блока. А пък то за деловите отношения няма особена нужда страните да се харесват и да споделят еднакви ценности.
