Суровият петрол приключва четвърта поредна губеща седмица след като влезе в “мечи” пазар – низходящо движение на петролните котировки, предизвикано от обилните доставки и растящите складови запаси, които компенсират опитите на лидерите на ОПЕК+ Саудитска Арабия и Русия да държат под контрол пазара на черно злато.
Американският лек суров петрол WTI за доставка през декември се търгуваше за 73.62 щ. долара за барел в 12.30 ч. българско време на 17 ноември след като приключи търговията си ден по-рано на 72.90 долара за барел – с над 20% спад спрямо върховата си котировка през септември. Глобалната базова марка “Брент” за доставка през януари загуби почти 5% на 16 ноември, а ден по-късно по обед се котираше за 78.14 долара за барел. Тези сривове се случиха след новината, че петролните резерви на Съединените щати са се изкачили до най-високото си равнище от август насам през миналата седмица. Увеличили са се и наличностите в ключовото хранилище в Къшинг, Оклахома, с над 8 процента. Междувременно, рафинериите в Китай – най-едрият вносител на горивото, са понижили дневните темпове на обработка през миналия месец заради ниски маржове. Принос за поевтиняването на черното злато имат и данните, показали, че обезщетенията за безработните американци са били най-високи от почти две години, което е сигнал за забавяне на икономическия растеж, натиснал надолу цените на американските борсови индекси на 16 ноември.
Низходящото движение със сигурност се е ускорило от генерираните от алгоритми програми за продажби след пробива на ключови технически равнища на подкрепа. Анализатори от бранша коментират, че средностатистическият търговец на суровини вероятно е ликвидирал по-голяма част от дългите си позиции до края на сесията на 16 ноември.
Спадът на черното злато през четири поредни седмици – най-дългата губеща поредица от май – се случва въпреки колективните и доброволните редукции на доставките от ОПЕК и партньорите им.
Загубите са подсилени и от изчезването на рисковата премия от войната между Хамас и Израел, защото страховете от разширяване на конфликта и нарушаване на петролните доставки до сега не са се оправдали. Налице са и разнопосочни сигнали, които качват и свалят цените. Международната агенция по енергетика обяви на 14 ноември, че увеличението на производството означава, че пазарът няма да е чак толкова оскъден, колкото се е очаквало, през това тримесечие. Ден по-рано пък ОПЕК представи стабилни възходящи тенденции на търсенето, а търговците прогнозираха, че Рияд ще удължи срока на доброволните си производствени редукции.
Кривата на котировките на петролните фючърсни контракти също подсказва омекване на цените. Спредът между двата договора с най-близки дати до падежите на американския WTI отново е в конфигурация контанго – при която котировките на по-близкия срок са по-ниски от по-дългосрочните. Подобна е ситуацията и при “Брент”, където контрактите с по-близка дата до падежа са с 12 цента на барел по-ниски срещу над 1 щ. долар за барел в тяхна полза през октомври.
Междувременно, съветникът по енергийната сигурност на американския президент Джо Байдън – Амос Хохстейн – ще въведе санкции на износа на повече от 1 млн. барела на ден от Иран заради конфликта в Близкия изток. Ръстът на петролните потоци от Венецуела след смекчаването на американските санкции вероятно ще помогне за компенсирането на загубените доставки, като “Витол груп” е наела супертанкер за превоза на черно злато от латиноамериканската държава.
Следващото съвещание на комитета за производствената политика на ОПЕК+ е насрочено за 26 ноември. Анализатори на “Голдмън Сакс груп” очакват картелът на гарантира цени на “Брент” в диапазона 80-100 щ. долара за барел през 2024 г. като създаде скромен дефицит и заздрави монополната си позиция. Просто защото, по тяхна оценка, последните разпродажби на горивото са в резултат на по-високото от очакваното предлагане от страни извън ОПЕК.