Щатският долар приключи най-слабата си седмица от юли насам в резултат на спекулациите на валутните търговци, че Федералният резерв най-накрая е спрял с лихвените увеличения, което постави зелените пари в отбранителна позиция към основните търговски конкуренти.
Доларовият индекс приключи седмичната си търговия с котировка от 103.90 пункта, разширявайки седмичния си спад на 1.6% и заличавайки почти цялата си печалба от началото на 2023-а до символичните 0.6 процента.
Поевтиняващият долар подкрепи и най-губещата валута на Г-10 – японската йена, която успя да се измъкне от опасната зона на потенциалните интервенции над 150 йени за долар и в следобедните часове на 20 ноември се разменяше срещу 148.25 йени за един щ. долар.
Доларовият индекс е напът да отчете най-дълбокия си месечен спад от година насам след публикуваните данни за отстъпващата инфлация и забавящия се икономически растеж на Съединените щати, както и за охлаждането на пазара на труда. Зелените пари ще останат под натиск докато валутните търговци не приключат с оценките на новите икономически данни и не се стигне до евентуален обрат в пазарните нагласи и очаквания.
По оценка на експерти, пазарите надценяват вероятността колко скоро и с каква стъпка американските централни банкери ще започнат да понижават лихвите, защото ще са нужни още твърди данни от реалната икономика, които да потвърдят или опровергаят сегашните по-плахи нагласи на Федералния резерв. Не е изключено американските централни банкери да променят пазарните нагласи за вкараните в цените количества и суми на лихвените редукции.
Тези опции и разсъждения отварят вратата за подем на зелените пари през идните седмици и за възможността те да приключат 2023-а на по-високо равнище и да увеличат годишните си печалби, започнали да се трупат от 2021-а. Историята обаче показва, че всеки доларов възход много рядко прадължава повече от три последователни години.
Ако се проследят данните за доларовия индекс, изчисляван от ICE от 1967-а, е имало само два случая на доларов подем в продължение на повече от три последователни години. Първият е бил през периода 1980-1984 г. когато ударните увеличения на лихвите по времето на тогавашния шеф на Федералния резерв Пол Волкър доведоха до рекордното петгодишно поскъпване на зелените пари. Следващият е през 1913-а когато американските централни банкери правят първото увеличение на лихвените проценти след глобалната финансова криза и помагат за подем на долара в продължение на четири поредни години.
Банкери подчертават, че когато Федералният резерв наистина започне да сваля лихвите, ще настъпят добри времена за рисковите активи, а щатската валута ще отслабне.
