Докато вървят актуалните спекулации дали разкритата в съвместна акция на прокуратурата, МВР и НАП схема на данъчни измами при внос на луксозни автомобили цели единствено да заглуши полицейската баталия с футболните протести, едно от най-големите дела за данъчни престъпления в обем от 500 тома катастрофира тотално в бившия Специализиран наказателен съд.
След разследване, продължило две петилетки, последвано от десетки съдебни заседания, Пламен Панайотов – бивш заместник-председател на несъществуващия вече Специализиран наказателен съд и настоящ административен съдия, довърши процеса на първа инстанция в пълна тишина и…
с оправдателни присъди за всички 12-има подсъдими.
Започнало по сигнал на приходната агенция през 2010 г., това разследване стана една от най-горещите съдебно-криминални новини, след като антимафиотите от ГДБОП извършиха куп арести. Огласени бяха шокиращи данни за дейността на организираната престъпна група, създадена с цел ДДС-измами и пране на пари. За ръководители на ОПГ-то бяха посочени бившият военен Боян Петров и приятелката му – счетоводителката Радостина Спасова.
По информация на разследващите, нанесените от престъпното сдружение щети за бюджета
достигнаха колосалната сума от 300 млн. лева.
При внасянето на обвинителния акт обаче шокът беше още по-голям, защото се оказа, че въпросната колосална сума е занижена само… 213 пъти и е фиксирана на 1.405 милиона лева.
На същата стойност беше и гражданският иск за обезщетение на имуществените вреди, нанесени на държавата от дейността на ОПГ-то, предявен срещу подсъдимите от страна на финансовото министерство.
От делото става ясно, че повечето участници в престъпната група са адвокати и адвокатски сътрудници от варненското дружество “Манолова и Николов”, в което съдружници и управляващи са подсъдимите Петя Манолова и Росен Николов. Двамата обаче
нито бяха лишени от адвокатски права, нито са наказвани дисциплинарно.
Неколцина от основните членове на групата, начело с Боян Петров пък са вписани като адвокатски сътрудници. С изключение на първоначалните арести, никой от участниците във въпросната ОПГ не бе “обзаведен” с каквато и да било мярка за неотклонение.
Разследването тръгва от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, после е възложено от главния прокурор на Националната следствена служба, а накрая се озовава в Специализираната прокуратура.
През 2017 г. делото е внесено в Спецсъда с обвинителен акт, после е върнато за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения,
след което е спряно от разследващите, защото Боян Петров е обявен за общодържавно издирване.
Обвинението документира престъпната дейност на групата от октомври 2008 г. до ноември 2011 г., макар че по делото има данни за извършването й години назад във времето. Ползвани са няколко адреса в София, а принадлежността на повечето участници към адвокатската професия служела за прикриване на кореспонденция при евентуално разследване, с оглед нейната законово гарантирана неприкосновеност.
Участниците в групата получавали чрез Боян Петров информация за предстоящи действия на полицията и прокуратурата срещу тях, като
в деня на задържането били предупредени да се укрият,
започнали да изнасят документи от столичен офис и да ги товарят в микробус.
Основният механизъм на престъпната дейност представлява изкуствено генериране на големи обеми данъчен кредит чрез вериги от кухи дружества, след което натрупаният данъчен кредит се ползва от компании с реална дейност, сделките с които им позволяват да редуцират дължимия за внасяне в бюджета ДДС до желани от тях размери.
Именно тези реални търговци с големи обороти извличали и печалбите от престъпната дейност, като
плащали на групата процент от стопените си задължения към хазната.
Но вместо да са централна част от разследването, приспадалите огромни обеми данъчен кредит реални търговци, са изключени от престъпната схема под прикритието на бушоните.
Генерирането на данъчен кредит започвало от дружество от типа “липсващ търговец”, което генерира доставки на висока стойност без да извършило нито една покупка.
Следвало префактуриране през дружества от типа “буфер” по веригата преди да бъдат документирани фиктивни доставки към реалните търговци, с които те да намалят стойността на дължимия за реалната им дейност данък върху оборота.
За да заблудят данъчните, че извършват плащания по истински сделки,
реалните търговци превеждали по банков път сумите
по описаните в издадените от кухите фирми фактури.
След което ги получавали обратно в брой, без отчислените и удържани за “услугата” комисионни, които били в размер 10-20% от укрития ДДС.
Съществуването на много от кухите дружества продължавало не повече от два-три месеца, в рамките на които приходната администрация засичала съмнителните данни в представените й фактури, договори и месечни справки-декларации по ЗДДС.
При започване на проверки и ревизионни производства следвало прехвърляне на най-задлъжнелите фирми
на безработния и безимотен ром Станислав Начев,
ползван като последен “бушон” по веригата на престъпната схема.
По други ревизионни производства, приключили с отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит, актовете на приходната администрация били обжалвани в съда, като се разчитало на затруднения в доказването на извършена данъчна измама.
Основният извод по делото е, че
големите печеливши от укриването на ДДС,
сред които енергийни компании, национални медии, производствени, строителни и търговски фирми, са останали недосегаеми.
След като в хода на досъдебното производство е установена безспорно водещата им роля и реализираните от тях престъпни ползи, разследването е ограничено само до групата за изпълнение на поръчки около Боян Петров. Най-вероятно, защото съучастието на известните дружества е реализирано с одобрението на техните ръководства, които пък са се отчитали на по-високо по веригата.
Изключение в случаят е дружеството с реална дейност “Фродексим” ОД, чрез което подсъдимият Димитър Фролошки упълномощавал кухи фирми да извършват
формални вътреобщностни придобивания от държави членки на ЕС
и така да приспада неправомерно данъчен кредит.
Своеобразен лидер във фокусите сред кухите фирми е все пак притежаваното от Боян Петров – чрез “Глобал инвест” ЕООД – дружество “Орка филмс” ЕООД. То достигнало вписан капитал в размер на 42 млн. лв. чрез апортна вноска на права върху интелектуална собственост върху възпроизвеждане и разпространение в огромен тираж на серия никому неизвестни документални филми. Капиталът на “Глобал инвест” също се държи от Боян Петров, но… съвместно с
регистрираната в Панама и притежавана от скрити лица “Канта корпорейшън”.
Удържаните от престъпната група комисионни Боян Петров вложил в кюлчета инвестиционно злато и юбилейни монети, купени от банка без подадена декларация по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Именно стойността на придобитото със средствата от комисионните злато, а не укрития от реалните търговци и дължим към държавата ДДС е ползвана от разследващите като мярка за нанесените на бюджета вреди. И тъкмо това обяснява стопяването им до 1.405 млн. лв. –
213 пъти по-малко от първоначално обявените 300 милиона.
Така реалните вреди за бюджета са заметени под килима, а както е тръгнало делото, петров ще си прибере и кюлчетата злато, които се съхраняват в трезор до приключването на процеса. Колкото до истинските измерения на българската и задграничната, включително панамската връзка в аферата за стотици милиони, за 10 години разследване те са изпаднали от делото.
