В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. са предвидени рекордните 8 млрд. лева. В него е запазена и надградена тенденцията за увеличаване на средствата за извънболничната помощ, за превенцията и за достъпа до медицински грижи в трудно достъпните райони, където има недостиг на специалисти. Освен това има и нова комбинирана програма, включваща онкология, ендокринология и кардиология за пациенти, намиращи се на по-отдалечените места. Това ще помогне не само за финансовата устойчивост на системата, но с този бюджет ще гарантираме, че ще спрем да си говорим за липсата на направления.
Това обяви финансовият министър Асен Василев по време на заседанието на Тристранката, докато се обсъждаше бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България обаче обяви, че от неговата организация не подкрепят предложения бюджет, защото смятат, че здравноосигурителната система се нуждае от спешен план за развитие, който да е обезпечен с конкретни реформи, нещо, което те не виждат в проекта на бюджет на НЗОК за 2024 година.
Той отчете, че се наблюдава увеличаване на приходите с 1.100 млрд. лева, като с тях бюджетът вече достига рекордните – 8.168 млрд. лева, като има увеличение на приходната част с 16.7% и на разходната – с 16.2 процента, но без предвидени реформи.
Все пак Иванов отчете, че има светлина в тунела и тя е, че с цели 22.7% се увеличават парите в извънболничната помощ. После обаче специалистът на АИКБ добави, че пресмятайки за колко пари реално става дума, резултатът е 2 млрд. лева, в които влизат и парите за денталната помощ, при които също се наблюдава ръст с 20 процента. След това Иванов цитира числата за болничната медицинска помощ, за която парите са 3.570 млрд. и за лекарствата – 2.524 млрд. лева или общо 6.100 млрд. лева, при които ръстът е от 75 процента.
Представителят на АИКБ обобщи, че от организацията му наблюдават единствено индексация на бюджета на НЗОК за 2024 г., но проблемът е, че при нея липсват конкретни реформи. Според него те са спешно необходими и то по отношение на актуализацията на националната здравна карта, тъй като болничните заведения и болничните специалисти са разпределени непропорционално в регионите в страната – проблем, който той не вижда да е отразен в проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
