Българската стопанска камара (БСК) се въздържа от подкрепа на проекта на бюджет и средносрочна бюджетна прогноза. Това се посочва в становище на организацията.
Мотивите на БСК са, че предложеният законопроект, като цяло, предлага запазване на философията и основните политики, прилагани и към настоящия момент, като липсват намерения за:
– преминаване към реално програмно бюджетиране;
– административна реформа и повишаване на качеството на предоставяните обществени услуги;
– обвързване на държавните и местни такси с разходите за предоставяне на съответните публични услуги.
Няма и идея за промяна в т.нар. механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на Кодекса на труда, според който минималното възнаграждение е равно на 50 на сто от средната работна заплата.
Само се говори за децентрализация на публичните финанси;, не се прави нищо и за определяне на размера на таксата за битови отпадъци на база количество.
Няма ги и мерките, стимулиращи инвестициите, и реформи, осигуряващи благоприятна бизнес среда (с обективни измерители) – възприемане и прилагане на принципа “1-in-1-out”, т.е. при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извежда/премахва съществуваща.
Няма мерки за стимулиране на брутните частни вътрешнии инвестиции, на мерки, стимулиращи компаниите да инвестират в т.нар. зелен и дигитален преход, допълващи заложеното в Националния план за възстановяване и устойчивост, с акцент върху кръговата икономика, декарбонизация на икономиката и премахване на административните и регулаторни пречки.
Според БСК икономическият растеж не е основна цел на проекта за бюджет за 2024 г., а в условията на спад на българския БВП и рецесия в множество държави в ЕС, това би следвало да е задължително. Притеснение буди и предвиденото рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на икономически растеж и ефективността на публичните разходи.
“Допълнително финансиране на по-високи заплати в обществения сектор следва да е обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги“, се казва в позицията на камарата. А също, че осигуровките на държавните служители изискват значителен финансов ресурс и следва да се поемат от самите тях, за да е равнопоставен държавният сектор на частния.
Продължаващата експанзивна фискална политика, която не е насочена към ускорено създаване на икономически растеж, в условията на продължителна висока инфлация и недостатъчно силно рестриктивна парична политика, може да постави под съмнение членството на България в Еврозоната от 1 януари 2025 година, смята БСК. В тази връзка тя предлага акцентът на бюджета за експанзивна проинфлационна фискална политика да бъде преосмислен и ограничен в условията на нисък икономически растеж и ниска производителност.
Неефективно управление на държавните предприятия води до 16 млрд. лв. задължения, които се отразяват в бюджета. Затова е необходимо да се обсъдят мерки за подобряването на ефективността на държавните предприятия и намаляването на техния брой, което може да облекчи дефицита в бюджета.
Подобна е и позицията на Асоциацията на индустриалния капитал. Тя няма да подкрепи проектобюджета за 2024 г., съобщи председателят на Управителния й съвет Васил Велев.
“За един мандат само ще се увеличи дългът близо два пъти и лихвите близо 4 пъти без никакви реформи срещу това”, заяви Велев.
Той добави, че трябва да се предвидят антикризисни мерки, защото статистиката отчита, че безработицата започва да нараства. Вместо това се планира оптимистично събиране на приходите. Има и увеличаване на административната и финансова тежест за малкия и среден бизнес, вместо да се предвидят мерки за облекчаване на бизнеса в страната. Мнението на Велев е, че административно се увеличава прекомерно минималната работна заплата, както и максималният осигурителен доход. Административно се определя и минималният осигурителен доход.
Съюзът за стопанска инициатива (ССИ ) също не подкрепя приемането на предложения проект за бюджет за 2024 г. и изразява резерви по отношение на полезния ефект, който ще възпроизведе предложената рамка.
Всъщност няколко основни мерки, заложени в бюджета, изглеждат като фактори, които биха създали пречки пред развитието: въвеждане на 15% ставка по данъка върху печалбата за предприятия с приходи над 1.5 млрд. лв., повишаване на максималния осигурителен доход на 3750 лв., което е твърде високо и увеличаване на минималната работна заплата и на минималния осигурителен праг на 933 лв., срещу което ССИ се обяви против още през лятото.
Съюзът намира за сериозни предвижданите промени в сферата на данъците и осигуровките от трудова дейност, отнасящи се до работата на хонорар. Това се казва в негово становище по промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесени в парламента.
С предложените промени се премахват нормативно признатите разходи (25% при граждански договори), с което ефективно се повишава данъчно-осигурителната тежест.
Според ССИ особено важен е въпросът с прикриването на трудова дейност, свързаният с това въпрос за работата от разстояние и какви би следвало да са задълженията на работодателите по отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в този случай.
При липса на формални трудови правоотношения работодателите нямат такива задължения и по този начин се избягва плащането на осигуровки срещу рисковете трудова злополука и професионална болест, общо заболяване, майчинство и безработица. При новия режим обаче тази допълнителна осигурителна тежест ще бъде добавена към настоящата.
Експертите дават и конкретен пример – при брутен доход от 1000 лева, който е под максималния осигурителен праг, при новия режим ще се изплащат общо 137.80 лева и 189.20 лева осигурителни вноски съответно за сметка на работника и работодателя или общо 327 лева. За сравнение през 2023 г. те са 89.85 лева и 118.65 лева или общо 208.50 лева. Внесеният данък върху личните доходи ще бъде съответно 66,02 лева при сегашния режим и 86.22 лева след промяната.
Основен въпрос и как ще се идентифицират служителите, които работят в условията на прикрити трудови правоотношения. Предложената дефиницията е обща, което би могло да се тълкува доста широко от страна на данъчните с цел събирането на по-високи приходи. ССИ е категоричен, че такава промяна изисква по-добра обосновка.
Съюзът се обявява и против предложението за повишаване на данъчната оценка на недвижимите имоти и ежегодна преоценка на земеделските земи, които са заложени в промени в Закона за местните данъци и такси. Неговото становище е, че по-добрата мярка, за да се увеличат приходите на общините, е те да получават по-голям дял от приходите от данъка върху личните доходи и от корпоративното подоходно облагане, реализирани на тяхна територия.