Връщането и повторното използване на пластмасови опаковки може да помогне за намаляване на емисиите на парникови газове с до 69 процента. Това съобщава „Ройтерс“, позовавайки се на проучване на фондация „Ellen MacArthur“.
Това не само би намалило вредните емисиите на компаниите, но може да свие разходите за някои артикули, според проучването, обхващащо над 60 организации, включително национални правителства и компании за потребителски стоки като „Danone“, „Nestlé“, „PepsiCo“ и „Unilever“.
Фондацията, известна с насърчаването на кръговата икономика, проведе проучването си в партньорство със „Systemiq“ – фирма, базирана в Обединеното кралство, която е фокусирана върху устойчивия бизнес. Като техен партньор участва и екологичната консултантска компания „Eunomia“.
Проучването е публикувано в момент, в който от Организацията на обединените нации напредват твърде бавно в опита си да изготвят първия в света договор за контрол на замърсяването с пластмаса.
Според най-амбициозния сценарий на фондацията – наречен „Промяна на системата“ – схемите за повторна употреба биха могли да намалят емисиите на парникови газове с 35% до 69%, на вода – с 45% до 70%, а на материали – с 45% до 76 процента.
На база на предварителни изчисления, е отчетено, че ако потребителите получат обратно 20 цента при връщане на опаковката на продавача, независимо дали тя е от напитка или от козметика за лична хигиена, това ще доведе до значително по-ниски нетни разходи, в сравнение с опциите за еднократна употреба.
Но за да се достигнат високи нива на възвръщаемост и схемите за повторна употреба да станат конкурентни, са необходими инфраструктури за споделено събиране, стандартизирано опаковане и обединяване, под което се разбиране използването на едни и същи опаковки от няколко играчи на пазара, сочи проучването.
„Сега натискът е върху политиците и върху бизнес лидерите в бързооборотните сектори на потребителските стоки. Те трябва да променят практиките си“, подчертава в проучването Жан-Пиер Шветизер, мениджър на кръговата икономика в EEB – Европейското екологично бюро.
Венемира Мачева
