Бизнесът предлага държавата да спре да плаща 100% от осигуровките на държавните чиновниците. Това е посочено в становище на Българската стопанска камара (БСК) по повод проектобюджетите за следващата година.
Предложението си за осигуровките на чиновниците бизнесът прави, за да е равнопоставен държавният сектор на частния и да се спести „значителен финансов ресурс“, който иначе се поема от държавата.
В момента всичките вноски на държавните служители за пенсия и безработица, както и за здравеопазване, са за сметка на държавния бюджет. В частния сектор осигуровките са разпределени в съотношение 60/40, като по-големият дял е за сметка на работодателя.
Един работещ в България плаща осигуровки по три линии: личните, които по закон му се удържат; през държавния бюджет – където част от данъците му отиват за попълване на дупката в Държавното обществено осигуряване; пак през държавния бюджет – в полза на държавните чиновници, които имат бетонираната преференция да не се осигуряват за сметка на личните си доходи.
Това е израждане на солидарната пенсионна система, което троши гръбнака на работещите. Против тази несправедливост многократно са се изказвали работодатели, синдикати и експерти, но без резултат.
По „традиция”, установена преди повече от четвърт век, събраните осигуровки от заетите не могат да напълнят и половината от “кацата” на Държавното обществено осигуряване – фондът, от който се плащат сегашните пенсии. Затова се налага той да бъде допълван чрез директна субсидия от държавния бюджет. Тоест от нашите данъци, които сме внесли там, за да има добро здравеопазване и образование, подобрена сигурност и инфраструктура. Да има, ама няма, защото хората от третата възраст не може да бъдат оставени без доходи. Сумата, с която ни облага държавата заради нашите баби и дядовци, е доближавала през годините 60% от размера на пенсиите, а в момента е около половината.
Работещите обаче плащат не само за сегашните, но и за бъдещите пенсии. Като се добавят и тези пари, излиза, че субсидираме системата на пенсионното осигуряване с над 60% извън личните си осигуровки.
По официални данни ангажираните в структурите на администрацията са около 142 000 души. (Някъде се споменава и доста по-внушителна цифрата). Бюджетните организации не внасят осигурителни вноски за тези хора по сметките на ДОО и Допълнителното задължително пенсионно осигуряване, тъй като това се извършва централизирано чрез Министерството на финансите и за сметка на хазната. За тях не се определят минимални осигурителни доходи, както е при работниците и служителите, наети другаде по трудови правоотношения.
Мина почти петилетка, откакто експремиерът Бойко Борисов обяви война на бюрокрацията, раздаде задачи на министрите и заплаши с уволнения, ако не бъдат постигнати конкретни резултати, а чиновниците продължават да се множат.
Допълнителното финансиране за по-високи заплати в обществения сектор следва да е обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги“, се изтъква в позицията на БСК.
Припомняме, че в проектобюджета са заделени около 2 млрд. лв. за увеличаване на заплатите на държавната администрация.
БСК също така не одобрява исканото вдигане на максималния осигурителен доход. То отново се случва без утвърден механизъм, за какъвто се говори от няколко години насам.
“Размерът на максималния осигурителен доход следва да се разглежда в неговата взаимовръзка със средния осигурителен доход, автоматичното увеличаване на минималната работна заплата, размерите на минималната, средната и максималната пенсия“, отбелязва стопанската камара в позицията си.
Това е икономическата логика.
Ама политическата е друга.