След правилата за вредните емисии от автомобилите, Брюксел се насочва и към камионите.ЕС вече прие, че до 2035 г. всички нови автомобили, които се продават в блока, трябва да са с нулеви емисии, но Германия успя да договори изключение от правилото за автомобили, движещи се с електронни горива. Дали обаче всички държави ще се справят с изискванията и кратките срокове за въвеждането на новите правила?
Евродепутатите са готови да започнат преговори с представителите на страните от блока за по-амбициозни цели за намаляване на емисиите на въглероден диоксид за нови тежкотоварни превозни средства, като автобуси, камиони и ремаркета.
Миналата седмица те приеха преговорната си позиция, в която искат строги цели за
намаляване на емисиите за средни и тежкотоварни камиони,
включително професионални МПС като камиони за боклук, самосвали или бетонобъркачки, както и автобуси.
Целите ще бъдат 45% за периода 2030-2034 г., 65% – за 2035-2039 г. и 90 % – за 2040 година. Аргументът е, че в ЕС тежкотоварните превозни средства са отговорни за над 25% от емисиите на парникови газове или за 6-7 на сто от общите парникови емисии в Общността.
Европарламентът подкрепи предложението на Европейската комисия да се позволи регистрирането само на новите градски автобуси с нулеви емисии от 2030 г. и предлагат временно освобождаване (до 2035 г.) за градските автобуси, използващи биометан, но при строги условия.
Комисията представи през март законодателно си предложение за определяне на стандарти за CO2 за тежкотоварни превозни средства от 2030 г. нататък, за да се подпомогне постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и да се намали вноса на изкопаеми горива.
Проблемът е, че по принцип
тези амбициозни изисквания са трудно постижими
в този срок. А в частност – направо непостижими за доста държави членки на Общността.
През май 2023 г. осем страни от ЕС, сред които и България, настояха за смекчаване на планираните ограничения за въглеродни емисии, отделяни от автомобилите. Аргументът звучи познато – целите са толкова амбициозни и нереалистични, че дори международните корпорации в аттомобилната индустрия трудно ще ги изпълнят.
В съвместен документ, изпратен до другите държави членки, Франция, Италия, Чехия, България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, заявяват, че части от законодателството, включително ограничаването на емисиите от ауспуха, трябва да бъдат изцяло премахнати. И по-конкретно –
съпротивата е срещу всички нови правила,
отнасящи се до емисиите отработени газове за леки коли и ванове. В документа се посочва, че въпросните правила ще принудят автомобилните компании да инвестират в подобряването на ефективността на емисиите отработени газове, вместо тези пари да бъдат изхарчени за разработване на превозни средства с нулеви емисии, както ЕС изисква.
Европейските производители на автомобили също предупредиха, че правилата, наречени „Eвро 7“ и влизащи в сила от 2025 г., може да отклонят инвестиции в електрически превозни средства, чрез които да се противодейства на доставките на по-евтини електромобили от Китай.
Чешкият автомобилостроител „Шкода“ обяви, че
приемането на мерките доведе до загубата на 3000 работни места,
а главният изпълнителен директор на „Стелантис“ Карлос Тавареш нараче част от изискванията на „Евро 7“ „безполезни“.
Зелените инициативи на Брюксел са похвални и вече на всички ни е ясно, че именно те са бъдещето. Проблемът е, че са прекалено амбициозни за възможностите на част от страните в блока. Още повече, че тези нови правила идват на фона на високата инфлация и загрижеността за цената на зеления преход, която става все по-висока заради несигурността на веригите за доставки на критични суровини от Азия.
Великобритания, например, обмисля отлагане с пет години до 2035 г. на забраната за продажба на автомобили, задвижвани с дизел и бензин, което предлагат и някои страни от ЕС. Идеята не е да се спира зеления преход, а да се постигне разумен баланс с възможностите ни.
