Швейцария е готова да е домакин на първите в историята Зимни Олимпийски игри, разпределени в цялата страна, а не в един район или град. Но при условие, че те ще са най-евтините в историята. През 2018-а, когато състезанията бяха в южнокорейския окръг Пьонгчанг, сметката беше около 13 млрд. щ. долара. А преди почти 22 години – през 2002-а, Солт Лейк сити похарчи 2.2 млрд. долара за тях.
Спортната федерация на Швейцария е гласувала единодушно на 24 ноември страната да внесе кандидатурата си за домакин на игрите през 2030-а срещу 1.6 млрд. долара. Като се отчете инфлацията, това ще направи Олимпиадата най-евтината в историята и най-ефективната от гледна точка на разходите след 1984-а когато тогавашният домакин Лос Анджелис излезе на печалба от зимната надпревара на планетата.
Швейцарската кандидатура бележи рязък обрат в досегашната традиция на правителствата да харчат ударно долари когато приемат Игрите, за да демонстрират мощ и обновяване на градската среда, към по-стабилни Олимпиади, акцентиращи върху спорта. Френският министър на финансите Брюно Льо Мер подчерта, че иска летните състезания в страната през 2024-а да са най-евтините за последните десетилетия, като държавата е готова да поеме едва една четвърт от разходите за събитието, което ще се проведе от 26 юли до 11 август в Париж и в други градове на Франция и Таити.
Въпреки че Швейцария е домакин на Зимни Олимпийски игри от 1915-а, а швейцарският курорт Сейнт Мориц се хвали, че е изобретил зимния туризъм, местният скептицизъм е провалил поне три предишни кандидатури за събитието. Сейнт Мориц е приемал два пъти зимни Олимпиади, като последният е бил през 1948 година. През 2013-а се появи възможност за домакнство през 2022-а в най-големия швейцарски кантон Граубюнден, но тя беше отхвърлена от обезпокоените граждани. Внасянето на кандидатура за игрите през 2026-а беше отхвърлено отново от Граубюнден през 2017-а, а година по-късно конкурентното предложение в кантон Вале също не беше прието от тамошното население.
Този път обаче ентусиазмът за домакинство на Зимните Олимпийски игри през 2030-а нараства, отчасти заради обещанието за ограничаване на разходите. Помага и фактът, че състезанията ще се провеждат на различни места в страната, което означава, че отделните кантони ще си поделят бремето.
Според проведена анкета през август, 66% от швейцарците са готови да подкрепят на референдум кандидатурата на Швейцария. През идното лято организаторите ще избират домакини за игрите през 2030-а и 2034 година. Очаква се да бъдат внесени конкурентни кандидатури от два района на френските Алпи, които са получили подкрепа от френския президент Еманюел Макрон, както и от Швеция.
Обещания за провеждане на нискобюджетни зимни олимпиади са правени и в предишни години, но винаги са се проваляли. Например, олимпийският стадион в Монреал получи прякора “Големият длъжник” след като бюджетът за Олимпиадата през 1976-а се разду с над 700 процента. Половин век по-късно четири от общо седем внесени кандидатури за домакинство за Зимните игри през 2026-а бяха изтеглени след изостряне на местната съпротива срещу тях. И накрая от краткия списък от два кандидата бе избран Милано-Кортина д’Ампецо. Което увеличава скептицизма, че и Швейцария ще успее да ореже разходите до 1.6 млрд. долара, като се има предвид, че тази сума е 10% от средния размер на похарченото през последните седем зимни олимпиади. Но пък не трябва да се пренебрегва факта, че швейцарците не обещават изграждането на нови съоръжния.
Планът е Лозана и Берн да са домакини на церемониите по откриване и закриване на игрите, мачовете по хокей на лед да се проведат в Цюрих и Цуг, състезанията по спускане – в Кранс-Монтана и останалите по-екстремни надпревари – в Сейнт Мориц. Местата на провеждане на събитията са съществуващи или ще бъдат обновени и единствено за гигантския ски-слалом няма съоръжения. Но вместо да ги изгради, Швейцария по-вероятно ще разчита на съседна държава да бъде домакин на състезанията в тази дисциплина. Изграждането на Олимпийско село също не е в денвния ред, като ще бъдат предпочетени по-малки центрове. Подобен подход ще гарантира, че няма да се повтори феномена “гигантизъм” от игрите в миналото.
