Очаква се морската община да получи солидно финансиране за изграждането на индустриална зона край ж. к. „Меден рудник“ по Плана за възстановяване и устойчивост. Докато някои от новоизбраните кметове още се ориентират какви точно служби има в създадените общински структури и кой с какво ще трябва да се занимава, други вече работят с пълна тяга.
Такъв е случаят в Бургас, където старият нов кмет Димитър Николов не си губи времето и вече започва реализацията на поредната си грандиозна идея – изграждането на индустриална зона край ж. к. „Меден рудник“. С разработения вече проект, община Бургас кандидатства за
финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на близо 40 млн. лева.
Разработката е направена така, както би трябвало да се работи във всяко кметство – мислено е перспективно, а не на парче. На първо място, проектът акцентира върху изграждането на довеждащата и вътрешната инфраструктура. Прокарването на всички необходими комуникационни връзки, както и електрозахранваща и ВиК инфраструктура, ще започне още в началото, за да не се налага теренът да се разкопава по няколко пъти (както често се случва по нашите географски ширини). Това пък от своя страна ще гарантира, че
индустриалната зона ще влезе в експлоатация възможно най-бързо.
Чрез този проект на практика започва реализацията на Фаза 2, за която Димитър Николов и екипът му започнаха да говорят веднага след разработването на проекта преди повече от пет години. Според обявеното от общината, вече седем терена са закупени от компании, които са проявили интерес към него.
Градоначалникът на Бургас е внесъл докладна записка в местния парламент, чрез която се
надява да получи благословията на общинските съветници.
Администрацията на това крайморско кметството отдавна се е прославила с умението си да използва всички възможни начини за привличане на външни средства, чрез които да гарантират нови и нови проекти в региона.
Нека не забравяме, че предстои старта и на проекта за изграждане на втора пътна връзка между най-големия комплекс и центъра на града, с която терените в индустриалната зона ще станат не само по-достъпни, но и по-атрактивни за бъдещи инвестиции.
Тази седмица (на 30 ноември) се очаква
общинският съвет на Бургас да одобри предложението на кмета
и така да бъде даден ход на процедурата. Реално погледната тук спънки не може и да има, тъй като мнозинството в местния парламент и след тези кметски избори е на ГЕРБ, където хората на Николов получиха 19 мандата за общински съветници.
Условията за кандидатстване изискват решение на Общинския съвет във връзка с кандидатстването по проекта, от една страна като орган на местно самоуправление, а от друга като орган, упражняващ правата на Общината в търговските дружества с общинско участие в капитала. Такова решение до този момент не можеше да бъде взето заради липса на конституиран Общински съвет.
Трябва да напомним също така, че Община Бургас, в партньорство с „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ АД и „Овергаз Мрежи“ АД, кандидатства с проектното предложение „Инвестиции в развитието на Индустриален парк – Бургас. Кандидат и
водещ бенефициент по процедурата е „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ АД,
а Община Бургас е партньор.
Проектът включва изграждане на довеждащата инфраструктура до парка и изграждане на вътрешна инфраструктура на „Индустриален парк – Фаза 2“. Територията, обект на интервенция, е разположена в Промишлена зона „Юг- Запад“. Довеждащата до парка инфраструктура се изпълнява от Община Бургас и ще бъде реконструирана улица „Търговска“.
„Овергаз Мрежи“ АД изграждат довеждаща газова инфраструктура, която включва изграждане на разпределителни газопроводи, газопроводни отклонения и съоръжения по бул. „Чаталджа“ за захранване с природен газ на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ (ПЗ „Юг-Запад“).
Кметството на Бургас
работи по обособяване на тази територия като индустриален парк
– съвместно с „Национална компания индустриални зони“ ЕАД – още от началото на 2017 г., след като бе изградена изцяло инфраструктурата във Фаза 1, а „поземления капацитет“ започна да се изчерпва.
Така в капитала на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ АД бяха допълнително апортирани държавни и общински имоти, находящи се във ПЗ „Юг- Запад“.
Терените в зоната са стратегически ситуирани – в близост до международния път за Турция, в непосредствена близост до пристанище Бургас, директна връзка с Международно летище и АМ „Тракия“.
Разработен бе проект за Изменение на Подробния устройствен план на ПЗ „Юг-Запад“, засягащ внесените в капитала на дружеството имоти, които се урегулираха и отредиха за „производствени, складови и обслужващи дейности“. Впоследствие се изработи и технически инвестиционен проект за изграждане на вътрешната инфраструктура на парка.
Паралелно с проектирането се обследваха
възможностите за финансиране изграждането на вътрешната инфраструктура.
Такава възможност дава Националният план за възстановяване и устойчивост, „Компонент 3 – Интелигентна индустрия“.
Условията за кандидатстване предвиждат безвъзмездно финансиране на 80% от разходите за изграждане на инфраструктурата, като останалите 20% се осигуряват от кандидата и партньорите в зависимост от тяхното участие. По предварителни разчети, общата стойност за изграждане на довеждащата и вътрешната инфраструктура е 39.962 млн. лева.
От тях, за изграждане на вътрешната инфраструктура са необходими 33.396 млн. лв., за довеждащата инфраструктурата по ул. „Търговска“ – 6.566 млн. лева. От тях 5.797 милиона „отиват“ за самата улица, а 769 089 лв. – за газопреносната мрежа.
Ако бъде одобрено проектното предложение, „Индустриален и логистичен парк- Бургас“ АД трябва
да осигури 20% от средствата за изграждане на вътрешната инфраструктура.
Или „само“… 6.680 млн. лева.
Предвижда се те да бъдат осигурени от наличните средства на дружеството по банкови сметки от услугите, които ще предоставя на собствениците чрез изграждането на инфраструктурата и от вземанията от продажба на имотите.
Община Бургас, като партньор по проекта за изграждане на довеждащата инфраструктура, следва да осигури 20% съфинансиране, или 1.159 млн. лева. „Овергаз Мрежи“ АД също участва със 20% съфинансиране за изграждане на газопреносната мрежа.
