Шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард е казала на изслушване в Европейския парламент на 27 ноември, че институцията планира да обсъди дали да не прекрати по-ранно от първоначалните си намерения покупките на облигации. Коментарите на дамата са най-ясният сигнал до момента, че банката подготвя по-нататъшно затягане на паричната дисциплина извън досегашните лихвени редукции като ореже количествата дълг, който ще купи през 2024 година. Няколко от по-настъпателните членове на управителния съвет на ЕЦБ отдавна призовават тези повторни инвестиции в книжа на падеж да спрат с мотив, че допълнителните парични стимули не са съвместими с усилията за укротяване на инфлацията чрез повишаване на лихвите. Те посочват също, че пандемичната криза, която първоначално обосноваваше покупките, определено е приключила.
ЕЦБ прекрати по-голяма част от сделките с държавни ДЦК през миналата година, но все още инвестира повторно средствата от падежиралите инструменти в порфейла си от 1.7 трлн. евро при старта на пандемичната си програма (PEPP). Лагард е обещала този въпрос да влезе в дневния ред на институцията в недалечно бъдеще. Въпросните повторни инвестиции обаче са полезни за ЕЦБ, защото й дават гъвкавост да ги насочва към дълга на отделни държави, чиито икономики са под най-силен натиск от растящите кредитни разходи заради по-високите лихвени проценти.
Най-предпазливите парични стратези се противопоставят на отказа от тази „първа линия на защита“ срещу финансовото фрагментиране точно когато инвеститорите реагират все по-нервно на стагниращия растеж и на високите дългови равнища в много държави от еврозоната, най-вече Италия.
ЕЦБ държи около 30% от общия размер на отговарящите на стандартите за придобиване държавни облигации на еврозоната. Институцията вече прекрати повторните инвестиции в програмата си за покупка на активи на стойност 3 трлн. евро – друг план за подкрепа на стопанството на блока, влязъл в сила през 2015 година. Лагард е информирала, че благодарение на тези мерки банковият баланс се вталява срдено с около 23 млрд. евро на месец през тази година.
Анализаторът на италианската банка „Уникредит“ Франческо Мария Ди Белла пресмята, че ЕЦБ ще купи облигации за 180 млрд. евро по планираните повторни инвестиции в PEPP. И въпреки че намаляващите правителствени дефицити в много държави се очаква да ограничат предлагането на държавен дълг, „нетните количества, които трябва да бъдат абсорбирани от пазарите ще нараснат заради редуцираните покупки на европейските централни банкери“. Ди Белла предупреждава, че положението може да се утежни, ако ЕЦБ реши да ореже портфейла си PEPP.
Мнозинството анализатори очакват европейските централни банкери по-скоро да започнат да свиват по-активно повторните инвестиции отколкото да ги прекратят рязко, за да не изплашат инвеститорите. Главният икономист за Европа на „Моргън Стенли“ Йенс Айзеншмит прогнозира, че ЕЦБ ще намали наполовина тези сделки през шесте месеца до април 2024-а преди да ги прекрати напълно през октомври. Той пресмята, че тази стратегия ще свие банковия портфейл от облигации с 87 млрд. евро до края на идната година и с 258 млрд. евро до края на 2025-а.
Общият баланс на ЕЦБ и на нациналните банки, които влизат в Евросистемата, се е вталил от почти 9 трлн. евро през миналата година до 7 трлн. евро, в най-голяма степен заради погасяването на евтините заеми, отпуснати на кредиторите по време на пандемията. Обаче, със своя дял от над 60% от БВП на еврозоната, ЕЦБ има по-голям относителен баланс както от Федералния резерв, така и от „Бенк ъф Инглънд“, които вече прекратиха изцяло покупките на облигации.
