С какво се идентифицират днес българите?

С цитат на Карл Юнг започна представянето на резултатите от социологическо проучване на тема „Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“. То е било осъществено през 2021 г. с финансовата подкрепа на Фонд “Научни изследвания” при Министерството на образованието и науката. Реализирано е като национално представително изследване.

В пресклуба на БТА данните изнесоха доц. Магдалена Славкова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей, която е ръководител на проекта, и доц. Албена Накова от Института по философия и социология към БАН, която обясни есенцията на идентичността с думите на швейцарския психолог: „Светът ще попита кой сте и ако не знаете, светът ще ви каже“.

Идентичностите могат да бъдат индивидуални и колективни, като в рамките на представения проект, социолозите и етнолозите от БАН са се насочили да изследват колективната идентичност на съвременните българските граждани по оста национална – наднационална (европейска) – етническа – локална.
Изследването на колективната идентичност е важно, тъй като още от времето на Юнг е известно, че критичните социални ситуации стимулират не само отделните хора, но и цели групи да преформулират своята идентичност. Освен това изследването е започнато през 2021 г., когато България вече 14 години е член на Европейския съюз и за социолозите е интересно как българите се възприемат – като български граждани, като такива на ЕС или на света, или като софиянци, пловдивчани или роми.

На въпросите на социолозите са отговаряли български граждани на възраст 18+ години с двустепенна гнездова извадка от 1014 човека, формирана чрез прост случаен подбор. Респондентите са интервюирани по домовете им, като освен това са проведени и групови дискусии в София, Велико Търново, Варна, Бургас, Благоевград, Хасково и Враца. В тях са участвали представители на НПО-сектора, на бизнеса, на културни организации и на различни етнически и социални групи. Въпросникът за дълбочинните интервюта е разработен специално за целите на проекта от неговия екип, състоящ се от етнолози и социолози.
Изследването е национално представително, като първият въпрос, на който всички респонденти трябвало да отговарят, бил „Как бихте се самоопределили?“ На него те трябвало да посочат три свои характеристики, които смятат за важни и с които биха се самоопределили.

Идеята на този въпрос била да се види до колко е важна за тях националната и/или етническата принадлежност при самоидентификацията им, а също така и идентификацията им с наднационални или регионални структури.

Резултатът бил, че 27% от анкетираните на първо място се идентифицират като българи или български граждани. Втората голяма група сред тях – или 13.9% се определят с качества на характера, 2.4% – с професия или етнос.

Когато обаче анкетираните трябвало да избират между възможни предложения, като например дали се чувстват българи, граждани на ЕС или граждани на света, най-големият дял от тях – 31.6% се самоопределил като българи. Други 7.4% се самоопределили не просто като българи, а като български граждани, 5.9% – като граждани на ЕС, а 2.8% – като граждани на света. Не малка част – 4.7% се идентифицират с локалното място, от което произхождат.

На въпроса „Какво формира у вас чувство за принадлежност към българската нация?“ 67.5% от анкетираните отговарят българския език, 65.2% – националните културни традиции и обичаи, 59.2% – историческото минало и колективната памет, 29.7% – православната религия, 27.9% – държавните символи – знамето, гербът и химнът.

На въпроса: „Вие лично с какво се гордеете като гражданин на Република България?“ 60.1% отговарят – с българската история, 44.7% – с българските традиции и обичаи, 44.4% – с българската култура и изкуство. Българският спорт и наука са посочени едва от 16.7% от анкетираните.

Сред поводите за гордост се появява и -„това, че мога да пътувам и работя по света като гражданин на държава – член на ЕС“, посочено от 17.4% от респондентите.

Попитани защо смятат България за своя родина, 60.3% посочват като причина факта, че са родени тук, а 30.6% – обстоятелството, че тук се чувстват “у дома”.

На въпроса „Кои според вас са „чуждите“ хора в България?“ 30.7% от респондентите на първо място са посочили – онези, които не обичат България. Това за тях означавало, че въпросните чужди хора вредят на съгражданите си чрез участието си в корупционни сделки. Други 27.5% отговорили, че “чуждите” не работят за просперитета на обществото, 9.6% определили като такива малцинствата и то не само етническите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кога очаквате сериозно да бъде намалена административната тежест в България?

Подкаст