Енергийната криза в Германия “определено не е приключила” и високите цени на природния газ все още оказват натиск върху икономиката на страната, каза на законодателите германският канцлер Олаф Шолц. Най-голямото европейско стопанство е сред най-тежко ощетените държави от решението на Русия да ограничи доставките на синьо гориво по газопроводите до Европа през миналата година. То повиши рязко енеригйните разходи и принуди Берлин да предостави милиарди евро, за да облекчи бремето от раздуващите се сметки за електроенергия и газ. Германия е единствената държава от Г-7, за която Международният валутен фонд прогнозира спад на БВП през 2023 година.
Цените на природния газ все още са над прекризисните си равнища, но все пак са доста под тавана, определен от правителството, което ще позволи отмяната на енергийните субсидии през идната година, посочил Шолц в изказване пред парламента на 28 ноември. Той е добавил, че газовите хранилища на страната са толкова пълни, че не очаква каквито и да били внезапни ценови скокове през тази зима. И е уверил, че “ако все пак цените на енергията отново неочаквано скочат драматично, правителството винаги е готово да предприеме контрамерки в кратки срокове”.
Кабинетът на Шолц се доближи до ръба на бюджетна криза след решението на Върховния съд на Германия, според което задължения за десетки милиарди евро в специалните фондове, включително предвидените за редуциране на енеригйните сметки на домакинствата и бизнеса, трябва да бъдат включени в регулярния федерален бюджет. Което принуди коалицията на канцлера да одобри на 27 ноември допълнителен бюджет за 2023-а, включващ за четвърта поредна година отмяна на наредбите, ограничаващи нетните нови заеми. Това не означава, че страната увеличава дълговото си бреме, въпреки че размерът на новите чисти задължения за 2023-а се вдига с 25 млрд. евро – до 70.6 млрд. евро, по информация на Министерството на финансите. В тазгодишния оригинален бюджет, одобрен в края на 2022-а, заложеното число е 45.6 млрд. евро.
“Няма да поемаме никакъв допълнителен дълг през тази година”, декларира финансовият министър Кристиян Линднер на 27 ноември. Първоначално той настояваше за възстановяване на механизма на заемите, който беше премахнат, за да помогне за преодоляването на пораженията от пандемията от КОВИД-19 и енергийната криза. Тези правила, които са включени и в германската конституция, могат да бъдат отменяни временно в случай на природни бедствия или извънредни ситуации извън контрола на Берлин.
Кабинетът на Шолц обаче ще трябва да предвиди нови заеми във финансовия си план за 2024-а. В него е заложен нов федерален дълг за около 22 млрд. евро, но тази стойност вероятно ще трябва да скочи почти двойно – до близо 40 млрд. евро. Линднер, който е председател на Партията на свободните демократи, е под засилващ се натиск от коалиционните си партньори – социалдемократите на Шолц и Зелените – да подкрепи още една отмяна на дълговата спирачка за идната година.
Ролф Мютцених – шеф на парламентарната група на Социалдемократическата партия в долната камара на парламента, посочи на 27 ноември, че такъв акт е напълно оправдан, защото Германия се сблъсква с множество предизвикателства, а не само с пораженията от руското нахлуване в Украйна. Има и призиви от членовете на други партии наредбите за заемите да бъдат променени, за да се даде възможност на Германия да направи необходимите едри инвестиции за прехода към по-чиста и по-напреднала от технологична гледна точка икономика.
Подобно изменение ще изисква мнозинство от две трети в парламента, което означава и подкрепата на опозиционно настроените консерватори, които дефакто внесоха съдебния иск, оспорващ използването на специалните фондове.
Ревизираният бюджет на Линднер трябва да бъде представен за одобрение от законодателите, като първоначалните парламентарни дебати са насрочени за сутринта на 1 декември.