“Възраждане” ще сезират Прокуратурата заради планираната продажба на една пета от Държавния поземлен фонд. Това стана ясно от декларация, прочетена от депутата Даниел Петров от трибуната на Народното събрание.
Поводът – миналата седмица се появи информация, че за да осигури приходната част на бюджета за 2025 г. финансовият министър Асен Василев имал намерение да пусне в продажба чрез поименни компенсационни бонове близо 700 000 декара земи от Държавния поземлен фонд с прогнозен приход от 340 млн. лева.
Това е над една пета от земята, която стопанисва Министерството на земеделието и храните. С тази земя се оземляват малките земеделски производители. Става въпрос за пасища, мери и ливади, които се използват от българските животновъди. С нея се компенсират и земеделските производители, поставени в неравностойно положение спрямо големите, заемащи по-монополни позиции, обясни Петров.
Той припомни как финансовият министър Асен Василев отрече по време на брифинг да има заложени такива приходи в бюджета за 2024 г. от продажбата на държавна земеделска земя. На журналистически въпрос дали средствата не са заложени в бюджетната прогноза за 2025 г., която е неразделна част от Закона за държавния бюджет за 2024 г. и влиза в сила от момента на приемането му, финансовият министър отново отговори отрицателно.
От “Възраждане” обаче сочат, че в бюджетната прогноза има приход от точно 340 млн. лева, а има и становище от страна на Министерството на земеделието, което е негативно. Въпреки това от парламентарната група на Костадин Костадинов се опасяват, че след като бъде приет държавният бюджет за 2024 г. заедно с бюджетната прогноза за 2025 г. и 2026 г., министър Василев ще има правни основания от 1 януари 2024 г. да продава земи и да задължи Министерството на земеделието да осигури от тези продажби 340 млн. лева в рамките на календарната 2024 година, за да могат те да бъдат използвани за 2025 година.
От “Възраждане” възразяват срещу това намерение на Асен Василев и напомнят, че в Конституцията на България – в чл. 18, ал. 6 е записано, че: “Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и обществото”, а според чл. 21, ал. 1.: “Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото”.
Освен това съгласно чл. 35, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи участници в търговете на земеделските земи от Държавния поземлен фонд могат да бъдат единствено притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи.
Тук Даниел Петров обърна внимание, че от “Възраждане” помнят как са се получавали навремето тези компенсаторни бонове и колко са стрували.
“Тук остава отворен въпросът някой знаел ли е предварително за плановете на министъра на финансите и имало ли е засилено търсене на подобни бонове през последните няколко месеца? Това са важни въпроси, на които трябва да се отговори”, подчерта Петров.
Той цитира и ал. 5 на чл. 35 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в който се казва, че едва 40% от предложената цена в търговете за земеделски земи от Държавния поземлен фонд се заплащат от спечелилия участник с парични средства, като останалите 60% от цената се изплаща именно с такива поименни компенсационни бонове.
Според Петров това само по себе си означава, че тази мярка е куха и че е поредната схема, с която богати хора с много компенсаторки ще станат още по-богати от придобиването на големи масиви земи. От друга страна едва 200 млн. лева от предвидените 340 млн. лева ще могат да влязат в хазната.
По думите на депутата от “Възраждане” под предлог в бюджета за 2024 г. да се заложи един изкуствен 3% дефицит, ще се даде възможност на определени лица да закупят за жълти стотинки една пета от Държавния поземлен фонд на България, което е нарушение на Конституцията на България.
