Казват, че когато Бог реши да накаже някого, първо му взема ума, а после му изпраща страх. Едва ли обратите в българската политика могат да бъдат обяснявани с Божия промисъл, но когато се натъкваме на необясними по рационален път постъпки, това все пак е някаква възможност. В случая става дума за резкия обрат в поведението на Движението за права и свободи през последните месеци и особено след местните избори.
ДПС обикновено е било изключение сред българските партии със своя последователен и предвидим (дори в изненадващите ходове) подход към вътрешната и външната политика. Вярно е, че специфичният израз на Ахмед Доган понякога е представлявал аналитично и практическо предизвикателство, но като цяло резките и лишени от логика стъпки са били изолирани епизоди.
Ако оставим настрана страшната шумотевица на натягащите се клакьори, които по стар навик носят повече вреди, отколкото ползи, сегашните ходове на ДПС наистина не се поддават на цялостно и достатъчно разумно обяснение.
Лансираните предположения и откровени спекулации
относно съответните причини и планове не проясняват, а още повече объркват картината. Поведението на Делян Пеевски е почти гротескно, дори да приемем, че е умишлено провокативно, а Ахмед Доган говори и прави за него неща, които не е правил за никого през последните 35 години. Първият се държи като властник с неограничени правомощия и всенародна подкрепа, а вторият открито го поощрява и хвали за поведение, което – най-малкото – е рисковано и за него, и за Доган, и за ДПС.
Въпросът е – какви са целите, реални и предназначени да отвличат вниманието? В случая допусканията се люшкат между мащабни конспиративни схеми и прости, дори банални материално-битови причини. Преди обаче да се прави опит да се тълкуват мотивите и намеренията, е редно да се видят и оценят фактите. В публичното пространство усилено се лансират три тези, които в своята цялост трябва да докажат
мащабността и осъществимостта на един дързък план.
Същността му е ДПС да поеме контрола над българската политика и управлението на българската държава. Тук е необходимо да се потърси отговор на поне три въпроса.
Първият въпрос е има ли ДПС човешкия и политическия потенциал, за да играе трайно и успешно, ако не първа, то поне основна роля в нашата политика. Според Андрей Райчев превръщането на движението в първата или в една от първите две най-големи партии е изпълнимо чрез трансформирането му в „българо-турска партия“, което пък може да се постигне чрез поставянето на българин начело (в лицето на Делян Пеевски).
Ето какво казва Райчев (отделна тема е дали наистина го мисли): „Представете си, че Пеевски успее да поведе ДПС в посока, при която там да влязат едни 100-150 000 българи и български гласа. Нали си представяме, че това ще стане най-голямата партия в България? Те са 300 000. Още 150 000 им стигат, за да станат, хайде, първа да не е, но една от двете първи политически сили и незаобиколим фактор. И това им е мечтата“.
От гледна точка на днешните политически реалности,
аргументи за подобна смела хипотеза няма.
Нито представянето на ДПС на местните избори, нито останалите политически параметри на движението подкрепят убедително претенциите за превръщането му във водеща сила. Изборните резултати бяха добри, но в рамките на резонното. ДПС взе своето там, където трудно някой би могъл трайно да го измести. Преобладаваща част от победите дойдоха в районите с доминиращо и компактно турскоезично население и в този смисъл движението остава фиксирано в етно-географските си граници. Заявките за потенциал за по-важна роля увисват, защото тя е непосилна за политическа организация с практически нулева подкрепа в големите градове на страната. Останалото е пиар, при това не особено интелигентен.
Второ, допускането, че излъчването на етнически българин за председател на ДПС ще промени магически картината и ще привлече в партията 100 хил. българи (привличането на гласове е отделен и много деликатен въпрос) е чиста политическа фантастика, освен ако движението не остане единствената партия в България. Ако пък става дума за
генерална промяна на политическия курс,
която би била двигател за масово навлизане на българи, нито има такива знаци, нито точно Пеевски би могъл да бъда символ на такава промяна.
Реалният капацитет на движението е – при определено благоприятно за него стечение на обстоятелствата – да си върне ролята на „балансьор“, която имаше в определени периоди през последното десетилетие на миналия и първото десетилетие на нашия век.
Да, днес ДПС изглежда по-убедително в сравнение с останалите парламентарни партии, но причината не е в неговата сила, а в тяхната слабост. В тази агонизираща конфигурация движението стои добре, но
неизбежната поява на нова политическа сила,
очаквана от половината българи, ще го върне в обичайната му ниша. Истината е, че поне милион българи търсят своето представителство чрез нещо ново, а ДПС няма нито път, нито аргументи (политически и лидерски) към това все по-гневно мнозинство.
Трето, най-вече чрез Пеевски ДПС зае радикална, демонстративна евроатлантическа позиция (може би е по-точно да се каже поза), която в дадената ситуация е открито враждебна към Русия и прикрито негативна към Турция. Мотивът е ясен – да се получи необходимата външна (западна) подкрепа за легитимирано заемане на важни позиции във властта. Тезата, че Доган е видял някаква заплаха от Турция и се стреми да я предотврати чрез промяна на ориентацията на ДПС има абстрактна логика, но
не и фактическа доказателствена основа.
Снемането на бившия председател на основата на внушения, че прекалено се е заиграл с Турция, не стои убедително, като се има предвид, че изборното представяне на движението зависи в голяма степен от гласовете на изселниците, а властите в южната ни съседка могат да влияят върху този фактор. Впрочем, аналогията с отстраняването на Местан е подвеждаща. Той бе низвергнат не просто защото зае протурски позиции, а защото подкрепи линията на Анкара в конфликтната ситуация около свалянето на руския самолет на границата със Сирия.
Накрая, в противовес на сложните политически анализи някои експерти предлагат доста по-просто обяснение – може би става дума за (много) пари.
