Висшият съдебен съвет, около избора на който в сегашния му състав гръмна скандал за манипулиран вот при определяне на съдийската квота, събира информация за цената и възможностите на 60 машини за гласуване. Разчетът е да във всяко от 28-те окръжни съдилища да бъдат разположени по две устройства, а в София да са повече предвид множеството съдебни структури в столицата. Изслушани бяха представители на дружеството „Сиела Норма“, което достави и машините за парламентарните избори. В центъра на дебата е моделът в Естония, където дистанционното електронно гласуване се прилага от близо 20 години.
Представители на фирмата обясниха, че с годините все повече граждани на прибалтийската държава упражняват правото си на вот чрез машините, надхвърляйки вече 50 % от упражнилите правото си на глас. Гласът и гласоподавателят са разделени и не може да се установи връзка между тях, когато се отваря електронната „урна“. Това се осъществява с криптиране на гласа на гласоподавателя още на неговото устройство, той е и дигитално подписан, което заедно с използването на сигурни протоколи за комуникация между клиента и сървъра гарантира сигурността на тайната на вота и избягва манипулациите. По този начин никой не може да разбере кой как е гласувал.
Идентификацията на избирателя при гласуване може да се осъществява по различни начини. В Естония е въведена т.нар. EID карта, за България може да е квалифициран електронен подпис (КЕП), с какъвто разполагат всички магистрати. Удостоверяването може да е многофакторно – и с име и парола, и с КЕП, и със SMS, възможна е и интеграция с всички удостоверители на Google. На практика потребителите може да влизат в системата с КЕП, а самото гласуване да става чрез код, получен като съобщение на телефона, без значение от приложението.
Системата позволява на избирателя да гласува многократно докато трае изборният ден, като се зачита само последното му гласуване. Ако той все пак реши да гласува с хартиена бюлетина, това ще отмени вота му чрез е-системата. Тази опция е въведена като мярка срещу натиск или принуда върху избирателя, покривайки риска от опити за влияние. Възможно да има одитиращ орган, който да следи как върви процесът по гласуване, колко хора са упражнили правото си на глас, без обаче да се вижда кой как гласува. Както и да бъде създадена комисия, чиито членове да получат лични ключове за системата и при приключване на избора заедно да отворят „урната“ и да изведат резултатите.
Дадената ориентировъчна цена е в размер на 300 хил. лв. за наем с лицензите, като включва и услугите по провеждането на следващите избори. Системата може да бъде надграждана от „Сиела Норма“ с промяна на функционалността, но ВСС ще сключи лицензионното споразумение директно с естонската фирма „Сайбърнетика“, каквато била практиката. Оказва се, че информация и предложения от други дружества не може да бъдат събрани, тъй като в света само естонските парламентарни избори се провеждали по този начин, а доставчикът не знаел подобна практика да е въвеждана в някоя съдебна система.
