Театралният режисьор Иван Станев, смятан за един от най-влиятелните през 90-е години на миналия век, е починал на 64-годишна възраст.
От театрална работилница „Сфумато“, където Станев поставя „Изкопни материали“ по Андрей Платонов, го наричат най-неспокойния и дързък режисьор.
От Съюза на артистите в България посочват, че със загубата на режисьора Иван Станев съвременният българския театър губи и част от лицето си. Те изброяват постановките му „Любовта към трите портокала“, „Раната Войцек“, „История на окото“, „Изкопни матерали“ и филмът „Moon Lake“, за които те са категорични, че ще останат в историята на българския театър като смели, безжалостни, взискателни и отчайващо красиви опити за летене.
През 1999 г. театралните критици Никола Вандов и Виолета Дечева правят интервю с Иван Станев във вестник „Култура“.
На въпрос на Виолета Дечева, свързан с манифеста „Тялото на театъра без него“, който Станев пише през 1987 година, режисьорът отговаря:
„Идеята на текста беше, че имаме само това, за което говорим. Тялото на човека е само черупка, шлюпка, някаква повърхност. Ние искаме да видим какво става вътре. Под самата психология, още по-надолу да се влезе. И това, от една страна, унищожава тялото, от друга, то е единствената форма, единствената врата, през която можем да минем. Процес на непрекъснато опипване. Няма друг начин на работа. Има моменти, в които тези подсъзнателни структури се докосват. Опитвам се в различни естетически посоки да се докосна до тях. Има различни стратегии и аз се опитвам, доколкото мога, да сменям стила. Да се изненада тялото и да се влезе от друга страна в него.„
Във връзка с този процес Иван Станев се опитва да създаде собствен метод за работа с актьора. Разказва как навремето с театралната трупа в Ловеч, и по-специално с Жорета Николова, достигат до дълбинни открития.
„Имахме поредица от посещения при хипнотизатор. Беше хипнотизирал Жорета пред цялата група. Тогава за пръв път се сблъскахме с феномена на емоционалната памет. Всичко, което преживяваме, се запечатва като върху дискета. Това е подсъзнанието. Тогава си зададохме въпроса: възможно ли е в будно състояние да се открехнат подсъзнателните структури, те да се изкарат на повърхността и в тях да се вкарва някаква театрална форма, без това да застрашава индивида? На практика това е тази техника. Развихме поредица от упражнения. При Жорета и при Жанет се постигнаха резултати, при другите – не. Това се дължи на специалната им нагласа„, разказва Станев, имайки предвид актрисата Жанет Спасова.
Повече от интервюто с Иван Станев може да прочетете тук.
